Дивергенти

не, но то няма да го направи, защото Джеймс ги изостави.

вам сричките една от друга. Как ще разбера, когато извика

Отсега нататък ще чувстват невидимото му призрачно

името ми?

присъствие из коридорите в дома си, а той ще остави

Един по един, всички шестнайсетгодишни правят

след себе си празнина, която с нищо не ще могат да за

крачка напред пред редицата и се отправят към центъра

пълнят. С течение на времето тази рана ще зарасне също

на залата. Първото момиче, което трябва да решава, из

като организъм, на който е премахнат някой орган, а по

бира Миротворците, същата каста, от която произхож

сле телесните течности ще нахлуят в опразненото от

да. Наблюдавам как кръвта й на капки пада върху пръстта

него място. Човешките същества не могат да търпят

и тя застава сама зад местата, определени за послушници

празни пространства дълго време.

те на Миротворците.

- Кейлъб Прайър - обявява Маркъс.

Залата лека-полека се променя, викат ново име и поред

Кейлъб за последно стиска ръката ми и, отдалечавайки

ният шестнайсетгодишен прави своя избор. Разпознавам

се, дълго ме гледа през рамо. Наблюдавам как краката му

повечето от тях, но се съмнявам те да ме познават.

вървят към центъра на залата, колко са стабилни ръцете

- Джеймс Тъкър - обявява Маркъс.

му, когато поема ножа от Маркъс, и колко сръчно една

Джеймс Тъкър е първият, който се препъва по пътя

та го прокарва по дланта на другата. После той протяга

шепа, която постепенно се пълни с кръв, а зъбите му про

Поглеждам към Кейлъб, който сега стои зад Ерудити

блясват между устните.

те. Той отвръща на втренчения ми поглед и леко кимва,

Издиша. После си поема въздух. Накрая протяга ръка

сякаш знае какво мисля и е съгласен с него. Крачките ми

над купела на Ерудитите и кръвта му капе във водата,

стават колебливи. Щом дори Кейлъб не е Аскет, тогава

придавайки й тъмночервен оттенък.

какво остава за мен? Но какъв избор имам, щом той ни

Чувам ропот, който преминава в гневни викове. Не

изостави и сега съм единственото дете в семейството?

съм способна да разсъждавам трезво. Моят брат, моят

Той ме лиши от правото на избор.

жертвоготовен брат промени кастата си?! Моят брат,

Стискам зъби. Аз ще съм детето, което им остава;

роден Аскет, стана Ерудит?!.

трябва да направя това за моите родители. Длъжна съм.

Затварям очи и виждам купчината книги върху писали

Маркьс ми подава ножа. Вглеждам се в очите му - те

щето на Кейлъб, треперещите му ръце, които трие о ко

са тъмносини, странен цвят - и поемам ножа. Той кимва

ленете си след теста за установяване на наклонностите.

и аз се обрьщам кьм купелите. Пламъците на Безстраш

Как не схванах, че когато вчера ме посъветва да мисля за

ните и камъните на Аскетите са от лявата ми страна,

себе си, този съвет се е отнасял и за самия него?

единият е точно срещу рамото ми, другият - малко по-

Поглеждам крадешком групата на Ерудитите - те се

встрани. Държа ножа с дясната ръка и го опирам в лявата

хилят самодоволно и се побутват с лакти един друг. Ас

длан. Скърцайки със зъби, прокарвам острието през нея.

кетите, обикновено толкова тихи и дискретни, сега на

Боли, но аз едва го усещам. Притискам и двете си рьце към

прегнато шепнат помежду си и мятат погледи през зала

гърдите, дъхът ми излиза на пресекулки през устата.

та към кастата, която се превърна в наш враг.

Отварям очи и протягам ръка. Кръвта ми капе върху

- Извинете - обажда се Маркъс, но тълпата не го чува.

килима между двата купела. После със стон, който не мога

Той извисява глас: - Тишина, моля!

да потисна, премествам ръка и кръвта ми започва да съска

Залата утихва. С изключение на някакъв звън.

върху жаравата.

Чувам името си и трепетът ме изстрелва напред. На

Аз съм егоист. Аз съм смела.

сред пътя към купелите съм уверена, че ще избера Аскети

те. Вече го предвиждам. Даже мога да прозра как се превръ

щам в една от жените, облякла робата на Аскетите; как

се омъжвам за брата на Сюзън - Робърт; как работя като

доброволка през почивните дни; усещам умиротворение-

то на рутината, тихите вечери, прекарани пред огнище

то, увереността, че съм в безопасност; и ако всичко това

не е достатъчно - как ставам по-добра, отколкото съм

сега.

Осъзнавам, че този звън е само в моите уши.

беше от Прямите. Усмихва се безгрижно след извършено

то предателство. Стомахът ми се свива и аз се обръщам.

Щом на него му е толкова лесно, значи и аз би трябвало да

се чувствам така.

Хвърлям поглед на момчето отляво, което доскоро

Г Л А В А

беше Ерудит, а сега е бледо и неспокойно, както би тряб

Ш Е С Т А

вало да се чувствам и аз. Цялото ми време мина в тревоги

коя точно каста да предпочета и дори през ум не ми мина

какво би станало, ако избера Безстрашните. Какво ли ме

чака в централата на Безстрашните?

Забивам очи в пода и заставам зад послушниците, ро

Групата Безстрашни ме повлича към стълбището, вмес

дени Безстрашни, които са избрали да останат в соб

то към асансьорите. Пък аз си мислех, че само Аскетите

ствената си каста. Всички са по-високи от мен, дори

използват стълбите.

след като вдигам глава. Виждам единствено раменете им

После всички се втурват надолу. Около мен се разнасят