Дивергенти

държахме за ръце на погребението на чичо, когато баща ми

ще прочете встъпителното слово и ще извика имената

в обратен на азбучния ред. Кейлъб трябва да избира преди

се разплака. И сега, както тогава, се нуждаем от подкрепа

та на другия.

В залата постепенно се въдворява ред. Очаква се да не

удобни, оцветени в червено и жълто. Всеки път, когато

откъсвам очи от Безстрашните, би трябвало да попия

ги видя, ми изглеждат мили, любящи, волни. Но никога не

колкото се може повече информация за тях; вместо това

ми е минавало през ум да се присъединя към тях.

обаче се взирам във фенерите в другия край на залата.

- Тези, които били срещу невежеството, създали каста

Опитвам се да се изгубя в синьото им сияние.

та на Ерудитите.

Маркъс застава на подиума между Ерудитите и Без

Отхвърлянето на Ерудитите е най-лесната част от

страшните и кашля пред микрофона, за да прочисти гър

моя избор.

лото си.

- Тези, които били срещу двуличието, създали кастата

- Добре дошли! - казва. - Добре дошли на Изборната це

на Прямите.

ремония! Добре дошли в деня, когато почитаме демокра

Никога не съм харесвала Прямите.

тичните възгледи на нашите предци, които ни учат, че

- Тези, които били срещу себелЬбието, се обединили в

всеки човек има правото да избере своя път на този свят.

кастата на Аскетите.

Или пък, идва ми наум, един от петте предопределени

Аз също съм против себелЬбието, честна дума.

пътища. Стискам пръстите на Кейлъб със същата сила, с

която той стиска моите.

- А тези, които били срещу малодушието, станали Без

- Нашите подопечни са вече на шестнайсет. Те стоят

страшните.

на прага на зрелостта и сега решението за това, какви хора

Но аз не съм достатъчно жертвоготовна. Шестнай

ще бъдат о т т у к нататък е в техните ръце. - Маркъс го

сет години се опитвах да го постигна и пак не успях.

казва с тържествен глас, като натъртва всяка дума. - Пре

Вече не усещам краката си, сякаш не са мои и се чудя как

ди десетилетия предшествениците ни са осъзнали, че ви

ще ходя, когато извикат името ми.

ната за раздирания от войни свят не трябва да се търси

- Трудейки се съвместно, тези пет касти живеят в

нито 6 политическите идеологии, нито в религиозните

мир вече много години, като всяка от тях допринася за

вярвания, нито в расата или национализма. Те се убедили,

благото на различна част от обществото. Аскетите

че бедата е в човешката природа - склонността на чове

задоволяват необходимостта от безкористни водачи в

чеството към злото, независимо в каква форма се проявя

правителството; Прямите ни осигуряват благонадеждни

ва т о . Ето защо се разделили на касти, чиято цел била да

и стабилни лидери в правото; от Ерудитите идват ин

изличат качествата, причинили според тях бедствията

телигентните учители и изследователи; Миротворците

по света.

ни дават разумни съветници и надзорници; Безстрашни

Погледът ми отскача върху купелите в центъра на зала

те ни охраняват срещу заплахи и отвън, и отвътре. Но

та. В какво вярвам аз? Не знам, не знам, не знам.

приносът на всяка от кастите не се изчерпва единстве

- Тези, които били срещу насилието, създали кастата

но в тези сфери. Ние даваме едни на други много повече,

на Миротворците.

отколкото е възможно да се изброи. В своите касти ние

Миротворците си разменят усмивки. Дрехите им са

откриваме смисъл за съществуването си, намираме цел,

усещаме живота.

Сещам се за девиза, който открих в учебника по ис

към купелите. Разперва ръце и запазва равновесие, преди да

тория на кастите: „Кастата над кръвта!". Кастите са

се строполи на пода. Лицето му почервенява и той бързо

много повече от семейството, те са мястото, на което

изминава разстоянието до центъра на залата. Когато се

истински принадлежим. Възможно ли е това да е вярно?

озовава там, започва да мести очи от купела на Безстраш

Маркъс добавя:

ните към купела на Прямите - оранжевите езици на огъня

- Извън тях ние няма да оцелеем.

стават все по-високи с всяка секунда, а стъклото отразя

Мълчанието, последвало думите му, е по-плътно от

ва синята светлина.

всяка друга тишина. То е натежало с нашия най-голям

Маркъс му подава ножа. Момчето дълбоко си поема

страх, превъзхождащ дори страха от смъртта - да не ос

дъх - наблюдавам как гърдите му се повдигат - и, като

танем безкастови.

изпуска въздуха, поема ножа. После треперливо го прокарва

Маркьс продължава:

през дланта си и протяга рька встрани. Кръвта му капе

- Именно заради това днешният ден ознаменува едно

върху стъклото и той е първият сред пас, променил кас

щастливо събитие - това е денят, когато към нас се при

т а т а си. Първият трансфер между кастите. Откъм гру

съединяват новопосветените, които ще се трудят заед

пата на Безстрашните се надига ропот, а аз съм забила

но с нас за едно по-добро общество и един по-добър свят.

поглед в пода.

Надигат се аплодисменти. Звучат някак приглушено.

О т т у к нататък в кастата на Безстрашните ще го

Опитвам се да стоя напълно неподвижно, защото, ако ко

смятат за предател. Неговото семейство има право да го

ленете ми са изправени и тялото ми е изпънато, няма да

посети след десет дий, смятано отсега, в Деня за свижда

треперя. Маркъс прочита първите имена, но аз не различа