Дивергенти

в черните дрехи. Щом и последното момиче прави своя

възклицания на изненада, викове, смях и звукьт от хиляди

избор - Миротворците, - идва време да си вървим. Без

ходила, които се движат с различен ритъм. Да слизат по

страшните излизат първи. Минавам покрай мъже и жени

стълбите, за Безстрашните не е въпрос на кротост и се

в сиви дрехи, които доскоро бяха моята каста, вперили

беотрицание, а щура постъпка.

упорито поглед в нечий непознат тил.

- Какво става, по дяволите! - крещи момчето до мен.

Но трябва да видя родителите си поне още веднъж.

Аз просто поклащам глава и продължавам вихрено да се

В последния момент, преди да ги подмина, поглеждам през

спускам. Когато стигаме първия етаж, съм останала без дъх,

рамо и в същата секунда съжалявам, че съм го направила.

а Безстрашните се втурват през изхода. Навън въздухът

Обвинителният поглед на баща ми ме изгаря. Когато усе

е студен и свеж, а небето е оранжево заради залязващото

щам смъдене в очите, решавам, че е намерил начин наис

слънце. То се отразява в черните стъкла на Цитаделата.

тина да ме подпали, за да ме накаже за стореното, но не е

Безстрашните се пръскат из улицата и препречват

така - просто ще ревна всеки момент.

пътя на автобуса, а на мен ми се налага да спринтирам,

Зад него мама се усмихва.

за да настигна последните от тълпата. Докато тичам,

Онези зад мен ме тласкат напред, далече от семейство

моят смут се разсейва. Никога не съм бягала толкова дъл

то ми, което последно ще напусне залата. Нищо чудно да

го. Аскетите не одобряват всичко онова, което доставя

останат, за да подредят столовете и да почистят купе

лично удоволствие, и ето ти го резултата: дробовете ми

лите. Въртя глава, за да зърна Кейлъб в тълпата на Еруди

горят, мускулите ме болят - това е жестоката наслада

т и т е зад мен. Той стои насред останалите послушници

от бясното препускане. Следвам Безстрашните по улица

и се ръкува с другия трансфер - момчето, което доскоро

та и, когато завиват зад ъгъла, долавям познат звук - свир-

ката на влака.

Кимам.

- О, не! - простенва момчето go мен. - Налага ли се да

- Аз съм Кристина - казва тя и подава ръка.

се качваме на това нещо?

Не съм се ръкувала много дълго време. Аскетите се поз

- Да - отговарям, останала без дъх.

дравяват с навеждане на глава в знак на уважение. Неувере

Добре че толкова време гледах как Безстрашните идват

но поемам ръката й и я разтърсвам два пъти, опасявайки

на училище. Тълпата се проточва в дълга редица. Влакът се

се да не я стискам твърде силно или пък да не я държа пре

носи насреща ни по стоманените релси, светлините му

калено отпуснато.

примигват, свирката пищи. Вратата на всеки от вагони

- Беатрис - представям се.

те е отворена, приканвайки Безстрашните да се метнат

- Имаш ли представа къде отиваме? - принудена е да

вътре - и те го правят, група след група, докато накрая

крещи, за да надвика вятъра, който с всяка секунда свири

оставаме само новите послушници. Родените в кастата

все по-силно през отворената врата. Влакът набира ско

вече знаят как да сс качат на движещ се влак, така че след

рост. Сядам. По-лесно ще запазя равновесие, ако съм близо

секунда оставаме само трансферите от други касти.

до земята. Тя учудено повдига вежди насреща ми.

Пристъпвам напред с още неколцина и започвам да ти

- Бързият влак означава вятър - казвам. - Вятърът

чам. Препускаме успоредно на вагона известно бреме, после

може да те изхвърли. Сядай!

се мятаме странично. Не съм нито толкова висока, нито

Кристина сяда до мен и се примъква, за да се облегне на

толкова силна като останалите, за да се кача във вагона

стената.

от първия път. Увисвам на дръжката край вратата, ра

- Предполагам, че отиваме в централата на Безстраш

мото ми се удря в стената. Ръцете ми се тресат, докато

ните - казвам. - Само дето не знам къде е тя.

най-накрая едно момиче от Прямите ме хваща и ме издър

- Някой знае ли изобщо? - Тя поклаща глава. - Имам чув

пва вътре. Дишайки тежко, й благодаря.

ството, че просто изскачат от някаква дупка в земята.

Чувам вик и поглеждам през рамо. Дребничкото момче

После вятърът нахлува във вагона и останалите по

от Ерудитите протяга ръце, опитвайки да се залови за

слушници, блъснати от силната въздушна струя, се пова

вагона. Едно момиче от Ерудитите край вратата посяга

лят един върху друг. Виждам как Кристина се смее, но не

да го хване за ръка, напряга се, но той е вече далече назад.

чувам смеха й и се насилвам да се усмихна в отговор.

Момчето пада на колене край релсите и обхваща главата

Над лявото ми рамо оранжевото зарево на залязващо

си с ръце, докато ние се отдалечаваме.

то слънце се отразява в облицованите със стъкло сгради

Чувствам се зле. Той току-що се провали в инициация-

и аз едва мяркам редиците от сиви къщи, където доскоро

та си при Безстрашните. Сега вече е безкастов. Това може

беше моят дом.

да се случи и с някой друг във всеки следващ момент.

Днес е ред на Кейлъб да приготви вечеря. Кой ли ще

- Добре ли си? - припряно пита момичето от Прями

го замести - майка ми или баща ми? И когато разчистят

те, което ми помогна. Висока е, с тъмнокафява кожа и къса

стаята му, какво ли ще открият? Представям си купчина

коса. Красавица.