Дивергенти

книги, натикани между стената и гардеробчето, книги и

nog дюшека му. Жаждата за знания на един Ерудит е запъл

- Нали такова е условието, Питър - натъртва моми

нила всяко скрито кътче в стаята му. Дали през цялото

чето.

време е знаел, че ще избере Ерудитите? И ако наистина е

- Ами тогава се отказвам - обажда се момче от Ми

така, как не съм забелязала?

ротворците зад мен. Има маслинова кожа и носи кафява

Ама че добър актьор се оказа. От тази мисъл пак ме

риза - единственият трансфер от Миротворците. Бузи

свива стомахът - макар аз също да ги изоставих, не бях

те му лъщят от сълзи.

никак добра в преструвките. В края на краищата всички

- Трябва да го направиш - казва Кристина. - Иначе от

бяха наясно, че изобщо не съм жертвоготовна.

падаш. Хайде, давай, всичко ще бъде наред!

Затварям очи и си представям как майка ми и баща ми

- Не, няма да е наред! Предпочитам да остана безка-

седят, потънали в мълчание край масата. Дали това чув

стов, отколкото да умра! - момчето от Миротворци

ство, което ми стяга гърлото, щом се сетя за тях, е слаба

те клати глава. В гласа му звучи паника. То продължава да

проява на себеотрицание, или пък си с чист егоизъм, защо

клати глава, вперило очи в покрива, който се приближава

то знам, че никога вече няма да съм тяхна дъщеря?

с всяка секунда.

Не мога да се съглася с него. По-скоро бих умряла, откол

- Скачат!

кото да се превърна в кух човек като безкастовите.

Вдигам рязко глава. Седяла съм свита с опрян о стената

- Не можеш да го принудиш - казвам и поглеждам

гръб най-малко половин час, заслушана в ревящия вятър,

Кристина. Кафявите й очи са широко отворени, тя тол

докато наблюдавам как рашазанитс очертания на града

кова силно стиска устни, че те са променили цвета си.

прелитат край нас. В следващите няколко минути влакът

Подава ми ръка.

забавя ход и разбирам, че момчето, което извика, има пра

- Хайде - казва. Поглеждам въпросително ръката й, по

во: Безстрашните във вагоните пред нас изскачат от вла

казвайки ясно, че не се нуждая от нечия помощ, но тя бър

ка, докато той минава покрай един покрив. Релсите сега са

зо добавя: - Просто... не мога да го направя, ако някой не

на височината на седеметажна сграда.

ме дръпне.

Само от мисълта да се метна от движещ се влак върху

Хващам ръката й и двете заставаме па рьба на вагона.

някакъв покрив, давайки си сметка за празнината, която

Докато лети край покрива, аз броя на глас:

зее между ръба на покрива и стъпалото на влака, започва

- Едно..., две..., три!

да ми се гади. Надигам се и с препъване се отправям към

На „три" скачаме от вагона. Миг на безтегловност,

другия край на вагона, където са се строили в редица оста

после краката ми се удрят в твърда основа и болката

налите трансфери.

пронизва пищялите. Рязкото приземяване ме запраща със

- Тогава и ние трябва да скочим - казва едно момиче от

замах по очи върху покрива, под бузата си усещам ситен

Прямите. Има дълъг нос и криви зъби.

чакъл. Пускам ръката на Кристина. Тя се смее.

- Страхотно! - отвръща момче от Прямите. - Напра

- Това беше забавно - казва.

во ме разби, Моли. Да се хвърлим от влака право на покрива?

Кристина ще плува в свои води сред търсачите на

силни усещания при Безстрашните. Отърсвам ситните

рене на момчето до нея. „Три."

камъчета от бузата си. Всички послушници, с изклкзчение

Свивам устни. Отдалечавам се от Рита и от ръба на

на момчето от Миротворците, са се озовали на покрива,

покрива.

всеки с различен успех при приземяването. Момичето от

Лакътят ме боли. Вдигам ръкава да го погледна, ръката

Прямите с кривите зъби - Моли - държи глезена си с из

ми трепери. Кожата е ожулена, но не кърви.

кривено лице; Питър, момчето от Прямите с лъскавата

- Ау! Възмутително*. Една от Дървените се разголва!

коса, се усмихва победоносно - явно е останал на крака при

Вдигам глава. „Дървени" е обиден прякор за Аскетите,

приземяването.

а аз съм единственият им представител тук. Питър ме

После долавям вой. Извръщам глава, за да открия из

сочи с пръст и самодоволно се хили. Дочувам смях. Стра

точника. Едно момиче от Безстрашните се е изправило

ните ми пламват и дръпвам ръкава си надолу.

на ръба на покрива, гледа надолу и крещи. Едно момче от

- Чуйте ме всички! Името ми е Макс. Аз съм един от

Безстрашните стои зад нея и я държи за кръста, за да нс

лидерите във вашата нова каста - крещи някакъв мъж от

падне.

другия край на покрива. По-възрастен е от останалите, с

- Рита - говори й тои, - Рита, успокой се! Рита...

дълбоки бръчки по тъмната кожа и посивели слепоочия; из

Заставам наблизо и поглеждам надолу през ръба. На па

правил се е на самия край, все едно се намира на тротоара.

важа под нас лежи тяло; момиче е, ръцете и краката му са

Сякаш едно момиче не е загубило живота си току-що. -

под неестествен ъгъл, а косата се с разпиляла около глава

Няколко етажа по-надолу е входът към лагера на нашите

та. Стомахът ми се свива, забивам поглед в релсите. Не

хора. Ако не съберете кураж да скочите, значи не ви е тук

всички са успели. Даже Безстрашните не са в безопасност.

мястото. Послушниците имат привилегията да опитат

Рита пада на колене, хлипайки. Извръщам очи. Колкото

първи.