Дивергенти

дала да мисли за себе си, никога не съм го чувала да отстоя

П Е Т А

ва нещо друго, освен безкористност и себеотрицание.

Толкова съм стъписана от тази промяна, че успявам да

кажа само онова, което се очаква от мен.

- Тестът не би трябвало да променя нашия избор.

Автобусът, на който се качваме, за да отидем на Из

Той леко се усмихва.

борната церемония, е пълен с хора 6 сиви ризи и сиви

- Дали наистина е така?

панталони. Блед пръстен слънчева светлина прогаря

После стиска рамото ми и се отправя към своята

облаците като върха на запалена цигара. Никога не съм

стая. Надниквам след него и виждам неоправеното легло

пушила - цигарите са тясно свързани със суетата, - но

и купчината книги върху писалището. Той затваря врата

когато слизаме от автобуса, тълпата Прями пред сгра

та. Ще ми се да му бях казала, че преживяваме едно и също.

дата дими с пълна сила.

Ще ми се да можех да говоря с него така, както бих искала,

Трябва силно да отметна глава назад, ако искам да видя

а не както се очаква от мен. Но мисълта да призная, че се

върха на Цитаделата, но дори тогава част от нея остава

нуждая от помощ, е непоносима и аз поемам в обратната

скрита в облаците. Това е най-високата сграда 6 града. От

посока.

прозореца на спалнята си виждам светлините на двата

Влизам в моята стая и, когато затварям вратата зад

шпила върху покрива й.

себе си, осъзнавам, че решението всъщност може да се ока

Следвам родителите си, които слизат от автобуса.

же съвсем просто. От мен ще се иска голямо себеотрица

Кейлъб изглежда спокоен, каквато щях да съм и аз, ако знаех

ние, за да избера Аскетите и голяма смелост, за да предпо

какво да правя. Сега обаче имам чувството, че сърцето ми

чета Безстрашните. Вероятно самият избор на едните

всеки момент ще изскочи от гърдите, затова сграбчвам

пред другите ще докаже към коя каста всъщност принад

ръката му за опора, докато изкачваме парадното стълби

лежа. Утре тези мои две качества ще влязат в схватка и

ще.

само едното от тях ще вземе връх.

Асансьорът е претъпкан, затова баща ми отстъпва

нашето място на група Миротворци. Ние продължаваме

по стълбите, следвайки го мълчаливо. Нашият пример е

последван и от останалите членове на кастата ни и ско

ро тримата сме увлечени от поток в сиви дрехи, който

се изкачва в полумрака нагоре. Изравнявам крачка с остана

мен.

лите. Стъпките на униформените отекват в ушите ми

В последния кръг има пет метални купела, толкова го

и еднородният вид на хората наоколо ме кара да вярвам,

леми, че бих се побрала в някой от тях, ако приклекна. Във

че бих могла да избера именно това. Бих могла да се влея в

всеки има по нещо, което символизира една от кастите:

съзнанието на рояка от Аскети, насочено винаги навън.

сиви камъни за Аскетите, вода за Ерудитите, пръст за

Но след малко краката започват да ме болят, вече се

Миротворците, живи въглени за Безстрашните и стъкло

боря за всяка глътка въздух и отново съм разколебана.

за Прямите.

Трябва да изкачим двайсет етажа, за да стигнем до място

Когато Маркъс извика моето име, ще пристъпя в цен

то на Изборната церемония.

търа на т р и т е кръга. Не трябва да проронвам и дума. Той

Баща ми придържа вратата на двайстия етаж и стои

ще ми подаде нож. Ще порежа с него ръката си и ще поръся

там като страж, докато останалите Аскети минават

с кръвта си купела на онази каста, която съм избрала.

покрай него. Иска ми се да го изчакам, но тълпата ме блъска

Моята кръв капе върху камъните. Моята кръв съска

напред, отдалечава ме от стълбището и ме повлича в зала

върху въглените.

та, където ще реша живота си оттук нататък.

Преди да заемат местата си, родителите ми застават

Залата е разделена на концентрични кръгове. По края

пред мен и Кейлъб. Баща ми ме целува по челото и усмих

са застанали шестнайсетгодишните от всички касти.

нат потупва Кейлъб по рамото.

Все още не ни наричат пълноправни членове; днешното

- Доскоро - казва. Без следа от съмнение.

решение ще ни направи послушници, а едва когато завърши

Майка ме прегръща и малкото решителност, която

периодът на инициацията, ще станем част от избраната

съм събрала, едва не ме напуска. Стискам челЬсти и се

каста.

вторачвам в табана, откъдето висят кръгли фенери и

Подреждаме се по азбучен ред според фамилията си, с

изпълват залата със синя светлина. Имам чувството, че

която може и да се разделим днес. Заставам между Кейлъб

тя ме държи прекалено дълго в прегръдките си, дори след

и Даниел Пула, момиче от Миротворците с розови бузи и

като съм отпуснала ръце. Преди да се отдръпне, извръща

жълта рокля.

глава и прошепва в ухото ми:

Столовете, на които ще седнат родителите ни, офор

- Обичам те. Каквото и да стане.

мят следващия, по-вътрешен кръг. Те са разделени на пет

Наблюдавам смръщено гърба й, докато се отдалечава.

групи според кастите. Не всички членове на кастите ид

ват на Изборната церемония, но въпреки това, тълпата

Тя знае какво може да направя. Няма как да не знае, иначе не

изглежда огромна.

би го казала.

Кейлъб ме хваща за ръката и толкова здраво стиска

Кастите се редуват при боденето на церемонията и се

дланта ми, че боли, но аз не го пускам. За последен път се

сменят всяка година, този път е ред на Аскетите. Маркъс