Дивергенти

тер, моралната си устойчивост и уменията си на водачи.

ната отляво надясно и никой не започва, преди всички

Представителите на останалите касти имат право да се

чинии да са пълни. Баща ми протяга рьце към майка ми и

произнасят на събранията по определени теми, но накрая

брат ми, те на свой ред протягат ръце към него и към мен,

окончателното решение се взима от съвета. Тъй като съ

след това баща ми благодари на Бог за храната, за работа

ветът процедурно взима решенията съвместно, Маркъс

та, за приятелите и семейството. Не всички семейства

има особено влияние.

на Аскети са религиозни, но според баща ми не трябва да

Така с т о я т нещата още от бремето на Великия мир,

обръщаме внимание на различията, защото това само ще

когато са се сформирали кастите. Според мен тази сис

ни разедини. Аз обаче не съм сигурна какво може да излезе

тема е оцеляла досега, защото всички се боим от онова,

о т тях.

което може да се случи при нейния срив: война.

- Е - обръща се майка към баща ми, - разказвай!

- Докладът на Джанийн Матюс ли е причината за

Тя взима ръката му и прави малък кръг с палеца си върху

това? - пита майка ми. Джанийн Матюс е единственият

кокалчетата на пръстите. Вперила съм очи в сключени

представител на Ерудитите, избрана заради нейния кое

те им ръце. Родителите ми се обичат, но рядко показват

фициент на интелигентност. Баща ми често се оплаква

своята привързаност пред нас по този начин. И нас нау

от това.

чиха, че във физическия контакт има огромна сила - наясно

- Доклад ли? - вдигам очи.

съм с това още от малка.

Кейлъб ми хвърля предупредителен поглед. Не се полага

да говорим на масата, освен ако нашите родители не ни

студено казва баща ми. - Но защо ли се изненадвам! Еруди

зададат директен въпрос, а те обикновено не го правят.

т и т е ни атакуват в докладите си вече месеци наред. А

Баща ми казва, че нашите наострени уши са истински дар

това съвсем не е последният. Ще има и още, убеден съм.

за тях. А след вечеря, когато се преместим във всекиднев

Съзнавам, че не е редно да говоря, но не мога да се удържа

ната, те на свой ред наострят уши за онова, което ние

и изтърсвам:

ще кажем.

- Защо го правят?

- Да - отговаря баща ми и присвива очи. - Тези арогант

- Защо не се възползваш от възможността да изслушаш

ни, самонадеяни... - той млъква и се прокашля. - Извиня

баща си, Беатрис? - благо казва майка. От нейните уста

вам се. Но в доклада си тя атакува характера на Маркъс.

това прозвучава като предложение, не като заповед. По

Вдигам вежди.

глеждам през масата към Кейлъб, който ме следи с неодо

- Какво се казва в него? - питам.

брение.

- Беатрис! - тихо произнася Кейлъб.

Пак забивам поглед в граха пред себе си. Не зная дали още

Навеждам глава и започвам да въртя вилицата, докато

дълго ще мога да понасям живота в непрекъснато подчине

пламналите ми страни не възвръщат цвета си. Нию.к не

ние. Не съм чак толкова добра.

обичам да ме гълчат. Особено пък брат ми.

- И сама знаеш защо - казва баща ми. - Защото ние при

- В него се казва - продължава баща ми, - че насилието

тежаваме нещо, което те искат. Издигането на познани

и жестокостта на Маркьс към неговия син са причината

ето в култ води до жажда за власт, а това тласка хората

момчето да избере Безстрашните вместо Аскетите.

към тъмни и злачни места. Трябва да сме благодарни, че сме

Малцина са родените Аскети, които решават да напус

по-мъдри от тях.

нат кастата. Стане ли такова нещо, то дълго се помни.

Кимам. Убедена съм, че няма да избера Ерудитите, макар

Преди две години синът на Маркъс - Тобиас, ни напусна

и отиде при Безстрашните, а Маркьс беше съкрушен. То

т е с т ъ т да ми дава това право. Аз съм дъщеря на баща си.

биас беше единственото му дете и единствен наследник,

Родителите ми вдигат масата след вечеря. Дори не поз

след като жена му почина при раждането на второто им

воляват на Кейлъб да им помогне, защото, вместо както

дете. Бебето умря няколко минути по-късно.

обикновено да се съберем всички във всекидневната, тази

вечер ние двамата трябва да се уединим - предполага се,

Никога не съм виждала Тобиас. Той рядко взимаше учас

тие в сбирките на нашата общност и никога не придружа

че ще разсъждаваме върху резултата от нашите тестове.

ваше баща си на вечерите у нас. Баща ми винаги е отбеляз

Семейството ми сигурно щеше да ми помогне при избо

вал, че това е доста странно, но то вече нямаше значение.

ра, ако имах възможност да обсъдя с тях резултатите от

- Жесток? Маркъс? - майка ми клати глава. - Бедният

теста. Но това не ми е позволено. Предупредителният

човек. Сякаш не му стига другото, ами и да му напомнят

шепот на Тори прозвучава в ушите ми всеки път, щом ми

за тази загуба.

се прищява да отворя уста.

- Искаш да кажеш за предателството на неговия син -

Двамата с Кейлъб се качваме по стълбите и горе, пре

ди да се отправим към стаите си, той спира и слага ръка

върху рамото ми.

- Беатрис - казва, гледайки ме строго в очите, - двама

та с теб трябва да мислим за семейството си. - В гласа

му се прокрадва остра нотка. - Но въпреки това, трябва

да мислим и за себе си.

За момент го гледам втренчено. Никога не съм го виж

Г Л А В А