Дивергенти

повече я гледам, толкова повече и на мен ми се иска да рев

- Искате да се хвърлим от покрива ли? - пита момиче

на, но не мога да се разплача пред тези хора.

от Ерудитите. Тя е няколко сантиметра по-висока от

Казвам си, колкото се може по-строго, че myk е maka.

мен, косата й е с миши цвят, има плътни устни. Сега гледа

Занимаваме се с опасни неща, при което умират хора.

с отворена уста.

Умират хора, а ние продължаваме към следващото опасно

Не проумявам какво толкова я шокира.

занимание. Колкото по-скоро проумея това, толкова по-

- Точно така! - отговаря Макс. Изглежда се забавлява.

големи шансове има да изкарам докрай инициацията.

- Там долу има ли вода или нещо подобно?

Но вече изобщо не съм сигурна, че ще оцелея по време на

- Казва ли ти някой! - той повдига вежди.

инициацията.

Тълпата пред групата на послушниците се разделя на

Казвам си, че ще броя до три и после ще продължа на

две, за да ни пропусне. Оглеждам се. Явно никой не изгаря

татък. „Едно." Представям си трупа на момичето върху

от нетърпение да скочи от покрива - разсейват се и гле

паважа и тръпка разтърсва тялото ми. „Две." Дочувам

дат във всички посоки, но не и към Макс. Някои превър

риданията на Рита зад гърба си и утешителното мърмо-

зват леките си рани или изтупват чакъла от дрехите си.

Хвърлям поглед към Питър. Гризе си ноктите. Опитва се

стомаха ми. Дупката ме поглъща и аз пропадам в мрака.

да си придаде небрежен вид.

Удрям се в нещо твърдо. То поддава под ускорението

Аз съм горда. Това някой ден ще ми навлече неприятно

на тялото ми и ме залюлява. Ударът ми изкарва въздуха и

сти, но днес ми дава кураж. Отправям се към ръба и дочу

аз хриптя, борейки се да си поема дъх. Бодежи пронизват

вам кикотене зад гърба си.

ръцете и краката ми.

Макс отстъпва и ми прави път. Отивам до самия край

Мрежа. В дъното на дупката има мрежа. Вдигам очи на

и поглеждам надолу. Вятърът свири в дрехите ми и пла

горе и се разсмивам, едновременно облекчена и обхваната

т ъ т плющи. Сградата, върху която се намирам, заедно с

от истерия. Тялото ми се тресе и аз скривам лицето си в

още три постройки огражда площад. В бетона в средата

ръце. Току-що скочих от покрива.

на площада има огромна дупка. Не мога да видя какво има

Сега трябва отново да намеря твърда земя. Забелязвам

на дъното й.

няколко чифта ръце, които се протягат към мен откъм

Само се опитват да ни сплашат. Ще се приземя бла

края на мрежата, стискам първите, които ми попадат и

гополучно на дъното. Единствено тази мисъл ме крепи,

се измъквам. Претъркулвам се и едва не падам по лице върху

докато престъпвам през ръба. Зъбите ми тракат. Вече

дървения под, ако той не ме беше хванал.

няма връщане назад. Не и с тия зад мен, които само ча

„Той" е млад мъж, един от тези, които стояха край мре

кат да се издъня. Опипвам трескаво яката на ризата си и

жата. Горната му устна е тънка, долната - сочна. Очите

стискам копчето, за да прикрия треперенето на рьцете.

му са толкова вдлъбнати навътре, че миглите опират ко

След няколко опита разкопчавам ризата от горе до долу и

жата под веждите; цветът им е тъмносин - мечтателен,

я смъквам от раменете си.

сънлив, очакващ.

Отдолу съм със сива тениска. Тя е по-тясна от оста

Дланите му хващат здраво моите ръце, но ме пускат в

налите ми дрехи и плътно очертава тялото; никой не

мига, щом отново се изправям на крака.

ме е виждал само по нея досега. Свивам на топка ризата и

- Благодаря - казвам.

поглеждам Питър през рамо. Запращам с все сила свитата

Стоим върху платформа на десетина крачки от земя

дреха към него и стискам зъби. Уцелвам го в гърдите. Той

та. Намираме се в просторна пещера.

ме зяпа. Зад мен се разнасят викове и подсвирквания.

- Направо не е за вярване - произнася глас зад мен. При

Поглеждам отново през ръба. Бледата кожа на ръцете

надлежи на тъмнокосо момиче с три сребърни халки, про

ми настръхва и стомахът ми се свива. Ако сега не го на

карани през дясната вежда. Хили ми се подигравателно. -

правя, никога вече няма да се реша. Преглъщам мъчително.

Някаква от Дървените да скочи първа. Нечувано.

Повече не му мисля. Просто свивам колене и скачам.

- Явно е имала причина да се откаже от тях, Лорън -

Вятърът свири в ушите ми, докато земята се носи

отговаря той. Гласът му е дълбок и буботещ. - Как ти е

към мен, наедрявайки и заемайки целия хоризонт; или пък

името?

аз се нося насреща й. Сърцето ми бие до пръсване, всяко

- Ъ-ъ-ъ... - Не зная защо се колебая, но Беатрис вече не ми

мускулче в тялото ми е изопнато, а пропадането обръща

звучи подходящо.

- Хубаво го обмисли - казва тои и незабележима усмивка

повдига края на устните му. - Няма да можеш да избираш

втори път.

Ново място, ново име. Тук мога да се преродя.

- Трие - отговарям твърдо.

- Трие - повтаря ухилена Лорън. - Съобщи го, фор3!

Г Л А В А

Момчето - фор - хвърля поглед през рамо и обявява

С Е Д М А

високо:

- Първият скочил - Трие!

Когато очите ми свикват с тъмнината, различавам съ

бралата се наоколо тълпа. Те ме поздравяват с вдигнати

Когато всички послушници отново стъпват на твър

юмруци, после още някой пада върху мрежата. Падането

да земя, Лорън и фор ни повеждат по тесен тунел. Сте