При споменаването на церемонията сърцето ми започ
сме равни, тогава никой на никого не завижда.
ва да бие учестено.
Опитвам се да харесвам това.
- Добре сте дошли, ако решите да наминете по-късно -
Сядам на предното стълбище и чакам Кейлъб да си
любезно казва Кейлъб.
- Благодаря - усмихва му се СЬзън.
Той задържа очи върху моите за няколко секунди, после
Робърт вдига вежди насреща ми. Двамата с него не
кимва.
прекъснато си разменяме погледи през последната година,
Имам желание единствено да се кача горе и да си легна.
откакто СЬзън и Кейлъб започнаха да се ухажват предпаз
Тестът, ходенето пеша и сблъсъкът с безкастовия изцеди
ливо, както само Аскетите го правят. Очите на Кейлъб
ха силите ми. Но тази сутрин брат ми направи закуската,
проследяват СЬзън, докато се отдалечава по тротоара.
майка - обяда, а баща ми сготви снощи, така че е мой ред
Налага се да го стисна за ръката, за да го изкарам от унеса.
да домакинствам. Поемам си дълбоко въздух и се отпра
Повеждам го към къщи и хлопвам вратата зад нас.
вям към кухнята, за да се захвана с вечерята.
Той се изврьща към мен. Тъмните му прави вежди се съ
Миг по-късно Кейлъб се присъединява. Скърцам със зъби.
бират и между тях се образува бръчка. Когато се намръ
Освен че притежава вродена доброта и жертвоготов-
щи, още повече започва да прилича на майка ми и баща ми.
ност, той е готов да помага във всичко - това ме дразни
За миг си представям как води сьщия живот като баща
дори повече.
ми; остава при Аскетите, усвоява някой занаят, жени се
Двамата работим, без да пророним и дума. Аз готвя
за СЬзън и създава семейство. Всичко ще бъде прекрасно.
грах на печката. Той размразява четири пилешки разфа
Аз обаче може и да не го видя.
совки. По-голямата част от храната ни е замразена или
- Сега вече ще ми кажеш ли истината? - меко пита той.
консервирана, защото в днешно време фермите са много
- Истината е - казвам, - че не трябва да го обсъждам с
далече. Майка веднъж ми каза, че едно време имало хора,
никого. А и ти не би трябвало да питаш.
които отказвали да купуват генетично модифицирани
- Толкова правила престъпи, та пред това ли се спря?
продукти, защото ги смятали за неестествени. Сега оба
Дори когато става дума за нещо толкова важно? - Веж
че нямаме избор.
дите му се сливат, той хапе ъгълчето на устната си. Ма
Когато родителите ми се прибират, вечерята е гото
кар да ме обвинява с думи, гласът му звучи така, сякаш се
ва и масата е сложена. Баща ми хвърля чантата си до вра
опитва да изкопчи информация от мен - май наистина
т а т а и ме целува по косата. Другите хора го смятат за
иска да му отговоря.
самоуверен човек - може би твърде самоуверен, - но той
На свой ред присвивам очи.
също така е много нежен и лЬбящ. Опитвам се да виждам
- Ами ти? Какво стана по време на
само доброто в него; опитвам се.
Погледите ни се срещат. Дочувам свирката на влака, но
- Как мина тестът? - пита той. В това време аз прех
е толкова слаба, че като нищо може и да е вятърът, кой
върлям граха в купата за сервиране.
то свири из алеите между къщите. Въпреки това, съм си
- Добре - отговарям. Няма как да съм от Прямите. Лъ
гурна, че е влаковата свирка. Звучи така, сякаш Безстраш
жите ми се удават твърде леко.
ните ме викат при себе си.
- Чух, че е станало някакво объркване при един от тес
- Просто... недей да казваш на нашите какво се случи
товете - казва майка ми. Също като баща ми и тя ра
днес, става ли? - казвам.
боти за правителството, но е мениджър на проектите
за градско благоустройство. Освен това, набира добро
- Кажи ми какво те измъчва - добавя т я .
волци, които да провеждат тестовете за установяване
Забивам поглед в чинията. Изострената чувствител
на наклонностите. Но най-много време отделя да помага
ност на майка ми понякога ме изненадва, но сега я усещам
на безкастовите, като им осигурява храна, подслон и им
като обвинение към мен самата. Как съм могла да бъда
предлага работа.
толкова заета със себе си, че да не забележа посърналото
- Така ли? - обажда се баща ми. Рядко се случва да възник
му лице и присвитите рамене?
не проблем с теста за установяване на наклонностите.
- Днешният работен ден беше труден - казва той. - Е,
- Не успях да разбера много, но приятелката ми Ерин
всъщност Маркъс имаше труден ден. Не трябваше да го
каза, че нещо се е объркало с един от тестовете и резулта
виня за това.
т ъ т трябвало да бъде докладван устно. - Майка поставя
Маркъс е колега на баща ми; и двамата са политически
салфетка до всяка чиния на масата. - Явно на ученика му
лидери. Градът се управлява от петдесетчленен съвет,
прилошало и трябвало да бъде изпратен по-рано вкъщи -
съставен изцяло от представители на Аскетите, защото
вдига рамене тя. - Надявам се всичко вече да е наред. Вие
нашата каста е почитана заради своята неподкупност -
двамата чухте ли нещо за това?
следствие от себеотрицанието и жертвоготовността,
- Не - отговаря Кейлъб. И се усмихва на майка ми.
на които сме се посветили. Нашите лидери биват изби
Брат ми също няма как да е от Прямите.
рани от своите връстници според безупречния си харак
Настаняваме се около масата. Винаги сервираме хра