Дивергенти

При споменаването на церемонията сърцето ми започ

сме равни, тогава никой на никого не завижда.

ва да бие учестено.

Опитвам се да харесвам това.

- Добре сте дошли, ако решите да наминете по-късно -

Сядам на предното стълбище и чакам Кейлъб да си

любезно казва Кейлъб.

- Благодаря - усмихва му се СЬзън.

Той задържа очи върху моите за няколко секунди, после

Робърт вдига вежди насреща ми. Двамата с него не

кимва.

прекъснато си разменяме погледи през последната година,

Имам желание единствено да се кача горе и да си легна.

откакто СЬзън и Кейлъб започнаха да се ухажват предпаз

Тестът, ходенето пеша и сблъсъкът с безкастовия изцеди

ливо, както само Аскетите го правят. Очите на Кейлъб

ха силите ми. Но тази сутрин брат ми направи закуската,

проследяват СЬзън, докато се отдалечава по тротоара.

майка - обяда, а баща ми сготви снощи, така че е мой ред

Налага се да го стисна за ръката, за да го изкарам от унеса.

да домакинствам. Поемам си дълбоко въздух и се отпра

Повеждам го към къщи и хлопвам вратата зад нас.

вям към кухнята, за да се захвана с вечерята.

Той се изврьща към мен. Тъмните му прави вежди се съ

Миг по-късно Кейлъб се присъединява. Скърцам със зъби.

бират и между тях се образува бръчка. Когато се намръ

Освен че притежава вродена доброта и жертвоготов-

щи, още повече започва да прилича на майка ми и баща ми.

ност, той е готов да помага във всичко - това ме дразни

За миг си представям как води сьщия живот като баща

дори повече.

ми; остава при Аскетите, усвоява някой занаят, жени се

Двамата работим, без да пророним и дума. Аз готвя

за СЬзън и създава семейство. Всичко ще бъде прекрасно.

грах на печката. Той размразява четири пилешки разфа

Аз обаче може и да не го видя.

совки. По-голямата част от храната ни е замразена или

- Сега вече ще ми кажеш ли истината? - меко пита той.

консервирана, защото в днешно време фермите са много

- Истината е - казвам, - че не трябва да го обсъждам с

далече. Майка веднъж ми каза, че едно време имало хора,

никого. А и ти не би трябвало да питаш.

които отказвали да купуват генетично модифицирани

- Толкова правила престъпи, та пред това ли се спря?

продукти, защото ги смятали за неестествени. Сега оба

Дори когато става дума за нещо толкова важно? - Веж

че нямаме избор.

дите му се сливат, той хапе ъгълчето на устната си. Ма

Когато родителите ми се прибират, вечерята е гото

кар да ме обвинява с думи, гласът му звучи така, сякаш се

ва и масата е сложена. Баща ми хвърля чантата си до вра

опитва да изкопчи информация от мен - май наистина

т а т а и ме целува по косата. Другите хора го смятат за

иска да му отговоря.

самоуверен човек - може би твърде самоуверен, - но той

На свой ред присвивам очи.

също така е много нежен и лЬбящ. Опитвам се да виждам

- Ами ти? Какво стана по време на твоя тест, Кейлъб?

само доброто в него; опитвам се.

Погледите ни се срещат. Дочувам свирката на влака, но

- Как мина тестът? - пита той. В това време аз прех

е толкова слаба, че като нищо може и да е вятърът, кой

върлям граха в купата за сервиране.

то свири из алеите между къщите. Въпреки това, съм си

- Добре - отговарям. Няма как да съм от Прямите. Лъ

гурна, че е влаковата свирка. Звучи така, сякаш Безстраш

жите ми се удават твърде леко.

ните ме викат при себе си.

- Чух, че е станало някакво объркване при един от тес

- Просто... недей да казваш на нашите какво се случи

товете - казва майка ми. Също като баща ми и тя ра

днес, става ли? - казвам.

боти за правителството, но е мениджър на проектите

за градско благоустройство. Освен това, набира добро

- Кажи ми какво те измъчва - добавя т я .

волци, които да провеждат тестовете за установяване

Забивам поглед в чинията. Изострената чувствител

на наклонностите. Но най-много време отделя да помага

ност на майка ми понякога ме изненадва, но сега я усещам

на безкастовите, като им осигурява храна, подслон и им

като обвинение към мен самата. Как съм могла да бъда

предлага работа.

толкова заета със себе си, че да не забележа посърналото

- Така ли? - обажда се баща ми. Рядко се случва да възник

му лице и присвитите рамене?

не проблем с теста за установяване на наклонностите.

- Днешният работен ден беше труден - казва той. - Е,

- Не успях да разбера много, но приятелката ми Ерин

всъщност Маркъс имаше труден ден. Не трябваше да го

каза, че нещо се е объркало с един от тестовете и резулта

виня за това.

т ъ т трябвало да бъде докладван устно. - Майка поставя

Маркъс е колега на баща ми; и двамата са политически

салфетка до всяка чиния на масата. - Явно на ученика му

лидери. Градът се управлява от петдесетчленен съвет,

прилошало и трябвало да бъде изпратен по-рано вкъщи -

съставен изцяло от представители на Аскетите, защото

вдига рамене тя. - Надявам се всичко вече да е наред. Вие

нашата каста е почитана заради своята неподкупност -

двамата чухте ли нещо за това?

следствие от себеотрицанието и жертвоготовността,

- Не - отговаря Кейлъб. И се усмихва на майка ми.

на които сме се посветили. Нашите лидери биват изби

Брат ми също няма как да е от Прямите.

рани от своите връстници според безупречния си харак

Настаняваме се около масата. Винаги сервираме хра