Черна дупка

Рийз погледна навън през лицето. Успя да различи някакво движещо се петно, което бавно се разпадна на ято от призрачно бели пластинки, които се въртяха във въздуха пред кита. Тези плоски същества не бяха по-широки от метър; някои от тях — може би младите — бяха доста по-малки. Съществата имаха повдигнати нагоре краища — без съмнение за по-голяма аеродинамичност — и Рийз видя как по горната повърхност на дисковете се пресичат множество тъмночервени вени.

Съществата се разпръснаха, подплашени от приближаването на огромния звяр. Трите очи на кита се бяха вторачили в плоските същества, триангулирайки с лакома точност. Много скоро пластинките вече се докосваха до обширното му, плоско лице; хрущялът изкънтя като кожата на барабан, което накара Рийз да подскочи. Обречените плоски същества, които продължаваха да се въртят, макар и все по-слабо, се плъзнаха навътре в пастта на кита и изчезнаха в замъгления хранопровод; много скоро надолу по широката тръба тръгна редица от издувания. Рийз си представи как все още живите пластинки се блъскат в стените, които се бяха затворили около тях след един живот, прекаран в открито пространство. Няколко минути по-късно първата издутина стигна до едно разклонение на полупрозрачните вътрешности. В относителното спокойствие на червата се появиха разчленени пластинки, като някои от тях продължаваха немощно да се въртят. Със силни тласъци на чистите мускули телата бяха избутвани нататък по червата, разграждайки се, докато преминаваха през големи цистерни с храносмилателни газове или течности.

За може би трийсет минути китът направи пътечка през облака от плоски същества… и тогава нещо бързо прелетя през периферното зрение на Рийз. Той се извърна и се заоглежда.

Видя нещо мъгляво, нещо червено и плътно, което прелетя в небето. После още едно, второ, трето; а накрая цяло ято, което падаше като дъжд от снаряди. Нещата се спускаха върху ятото плоски същества в гъсто, френетично изобилие от движение и кръв; когато се придвижваха в определена посока, те оставяха след себе си облак от кръв и месни отпадъци, а едно от кървавите парчета полетя към лицето на Рийз. Той изкрещя и се дръпна назад, при което за малко да се изпусне от масата хрущял; след това възобнови равновесието си и отново се вторачи в съществото.

Беше се спряло на не повече от няколко метра от него. Не представляваше нищо повече от една летяща уста. Някакво рудиментирало тяло, без крайници, може би около два метра дълго, завършващо отпред с кръгла паст, по-широка, отколкото ширината на разперените ръце на Рийз. Очи като мъниста, струпани около устата, чийто край беше обточен с дълги зъби — игли, чиито краища бяха извити навътре. Сега устата се затвори, при което плътта се разтегли по рудиментиралата костна система, докато зъбите се срещнаха в меле от бели проблясъци.

Рийз почти виждаше как небесният вълк се облизва, докато съсредоточено го наблюдава.

Но погледът на кита фиксира вълка с палав блясък и след няколко секунди хищникът се стрелна нанякъде, за да се присъедини към приятелчетата си сред по-лесната плячка, каквато бяха плоските същества.

Очевидно задоволен, китът си проправи път навън от облака пластинки и излезе в открито пространство. Рийз погледна назад и видя как небесните вълци продължават да пируват за сметка на злочестите пластинки.

Небесните вълци бяха същества от приказките за деца; Рийз никога не беше срещал нито един от тях преди това. Без съмнение, като много други от неизброимите видове на флората и фауната на Мъглявината, и пластинките, и вълците правеха всичко възможно, за да не се доближават до местата, обитавани от хората. Дали той беше първото човешко същество, което бе станало свидетел на подобна гледка? И дали Мъглявината щеше да загине, преди човечеството да успее да изследва чудесата, с които беше пълна тази странна вселена?

Рийз бе завладян от тежка депресия, поради което притисна лице към лицето на кита от вътрешната му страна.

Китът навлизаше все по-дълбоко в сърцето на Мъглявината; въздухът отвън ставаше все по-тъмен.

Рийз се събуди, защото сънуваше, че пада.

Гърбът му беше притиснат към вътрешната страна на лицето на кита, а ръцете — здраво хванати за тънкия хрущял; той внимателно отвори пръстите си и разтри изтръпналите си стави.

Какво го беше събудило? Огледа подобната на пещера вътрешност на кита. През тялото продължаваха да преминават ивици звездна светлина, подобни на лъчи от прожектори…

… но със сигурност по-бавно отпреди. Дали китът нямаше намерение да си почине?

Рийз се обърна, за да погледне през лицето на кита… и усети любопитно погъделичкване в основата на черепната си кутия. Взирайки се в него, на не повече от дванайсет метра от мястото, на което беше той, се намираха трите очи на още един кит. Лицето му беше притиснато към това на „неговия“ кит и Рийз видя как устите на двете огромни същества се движат доброжелателно, почти така, сякаш си говореха едно с друго.