Черна дупка

Сега си даде сметка за един друг проблем, след като напрежението в пикочния му мехур и дебелото му черво стана болезнено. За изненада и на самия себе си, нямаше никакво желание да се облекчи вътре в тялото на друго същество; това му изглеждаше отвратително насилие. Но мускулите в долната част на тялото му казваха, че всъщност няма голям избор.

Накрая разхлаби панталона си и приклекна над тясната разкъсана част в стената на корема.

Въображението му рисуваше странната картина на неговите отпадъци, които се разпръскват във въздуха под формата на кафяво-жълт облак. Беше почти невъзможно, разбира се, но може би един ден веществата щяха да стигнат до Белт или може би до Рафт; дали някой от неговите познати щеше да вдигне глава ужасено, за да потърси източника на отвратителния дъжд и тогава да се сети за него?

Той силно се изсмя; звукът потъна в меката стена около него. Сещаше се за няколко кандидати за подобно послание. Гоувър, Рох, Куид… Може би трябваше да се прицели.

След като задоволи нуждите си, Рийз се поддаде на любопитството си и започна да оглежда мистериозния интериор на кита. Усещаше се така, сякаш се намираше във вътрешността на някакъв огромен кораб със стъклени стени. Откъм водещата част се спускаше надолу по оста на тялото широка тръба, която се свиваше в близост до задната част. Някакви израстъци се вееха по нея; те приличаха на тлъсти, бледи червеи, които се увиваха около главния хранопровод. Около аксиалната тръба висяха торбички, които можеха да поберат около четири човека всяка и които бяха пълни с някакви замъглени, неподвижни форми. Около основния аксиален канал бяха групирани органите; а други, огромни и неизвестни, бяха прикрепени към вътрешната стена на кожата.

Отвъд задната част на тялото на кита Рийз различаваше ставата, свързваща зоната преди перките, а след това и самите полукръгли перки, които свистяха във въздуха с огромна мощ и сигурност. Тяхното движение, както и въртящите се сенки, хвърляни от звездната светлина през полупрозрачната кожа, придаваха на мястото лъжливо усещане за движение; но иначе, като се оставеше настрана глухото жужене, обширното пространство беше тихо и спокойно. Рийз бе чел за някои от великите катедрали на Земята; той си спомни как се бе взирал в старите фотографии и се бе чудил какво ли е усещането да стоиш в подобно древно, обширно и тихо пространство.

Сигурно беше нещо подобно на това.

Като пристъпваше предпазливо по хлъзгавата, поддаваща повърхност, той потегли към водещата част на кита.

Приближи се до един орган, който беше захванат за пода. Представляваше замъглена, сплескана сфера, два пъти по-висока от него, а масата й леко го привличаше. Рийз притисна длан към твърдата, осеяна с бучки плът; усещаше как под повърхността й се движи гореща течност. Може би това беше нещо като черен дроб или бъбрек. Той приклекна и успя да види как органът е прикачен към стомашната стена посредством здрав и набръчкан пръстен от плът; пръстенът беше достатъчно прозрачен, за да може Рийз да забележи как от и към плътния хрущял пулсира някаква течност.

От органа стърчеше една от стрелите на Кокалите, чийто връх беше забит в меката материя на дълбочина колкото дължината до лакътя на човешка ръка. Рийз хвана пръта на копието и внимателно го отстрани от органа; копието излезе влажно и лепкаво. Той го положи на безопасно място в една гънка плът и продължи разходката си.

Подът остро се наклони, когато Рийз започна да се изкачва по наклона на тялото към оста на въртене. Най-накрая се катереше по една почти вертикална, гладка повърхност, поради което трябваше да заравя пръстите си в хрущяла. Докато се катереше към оста, центроустремителната сила намаляваше, макар че ефектът на Кориолис започна да му действа и да го кара да се препъва.

Той спря, за да си поеме дъх и погледна назад към склона, който беше изкачил. Органите, които бяха прикрепени към привидния под и по стените на помещението, приличаха на мистериозни двигатели. Тръбата на хранопровода се простираше високо над главата му; сега забеляза, че близо зад очите около него беше увита някаква голяма, пореста материя; влакна като въжета свързваха порестото вещество с очите — очните нерви? Може би спираловидното образувание беше мозъкът на кита; ако бе така, то масата му в сравнение с тялото почти отговаряше на съотношението между мозъка и тялото на човека.

Възможно ли беше китът да има интелект? Това изглеждаше абсурдно… но тогава Рийз си спомни песните на Кокалите, когато ловуваха. Китът трябва да имаше доста прилично изострен сензорен апарат, за да може да реагира на подобно изкушение.

Накрая стигна до едно място точно под свръзката между хранопровода и лицето. Тройката очи на кита висяха над него като огромни лампи и спокойно се взираха напред; струваше му се, че се катери по вътрешната част на някаква огромна маска.

Лицето се нагъна и Рийз за малко да полети надолу; хвана се по-здраво за хрущяла. Като се вторачи нагоре, той видя, че лицето се е отворило по средата, оформяйки една отворена уста, която водеше право към дълбокото гърло.