Черна дупка

Изведнъж вълна, висока около трийсет сантиметра, тръгна надолу по стената на корема на животното. Нервната система на кита явно реагираше много бавно, но животното със сигурност усещаше агонията на масивната херния. Вълната стигна до разкъсаното място. Висящото парче хрущял подскочи един път, два пъти, отново и отново; Рийз се почувства така, сякаш измъкваха раменете му от ямките им, а в ставите му набождаха игли.

Пръстите му отново се охлабиха.

Откъснатото парче в слоя хрущял беше отворило нещо като врата над главата му.

С разтреперани рамене, Рийз се издърпа нагоре, докато брадичката му се изравни с юмруците. Той освободи лявата си ръка — и за малко да падне; дясната му ръка обаче продължаваше да стиска хрущяла, а лявата вече беше пъхната през края на раната. Рийз мушна вътре и дясната си ръка; по-слабата, останала безчувствена лява, се плъзгаше по мазния хрущял, но той вече беше напъхал и двете си ръце през ръба на пробива. Остана така няколко секунди, през които мускулите на ръцете му направо пищяха от болка, а пръстите му се плъзгаха постоянно.

Сега задвижи мускулите на гърба си и издърпа крака нагоре пред лицето си, прокара ги над главата си и ги пъхна в отвора. След това краката и гърбът му лесно се плъзнаха по вътрешната повърхност на хрущяла, а после и навътре в тялото на кита, така че най-сетне успя да отпусне пръсти. С последни сили се търкулна далеч от дупката.

Дишайки тежко, Рийз легна по гръб с разтворени ръце и крака, за да се опре във вътрешната стена на стомаха на кита. Замъглени от полупрозрачната плът, звездите под него се въртяха, а високо над главата му бяха органите на животното — наподобяващи огромни механизми в някаква обширна, слабо осветена зала.

Белите дробове на Рийз работеха на пълни обороти; ръцете и дланите му горяха. Обви го тъмнина и болката изчезна нанякъде.

Събуди се от неутолима жажда.

Вторачи се в пещерообразната вътрешност на кита. Светлината изглеждаше още по-смътна: може би поради някакви свои причини китът навлизаше все по-дълбоко в Мъглявината.

Въздухът беше горещ, влажен и отвратителен от някаква миризма, подобна на пот; но макар че гърдите малко го наболяваха, Рийз сякаш си дишаше съвсем нормално. Той се повдигна внимателно на лакти. Усещаше мускулите на ръцете си като скъсани, а ноктите и на двете му ръце бяха изпочупени; но костите на пръстите му си бяха непокътнати и на място.

Предпазливо се изправи на крака.

Около кита продължаваха да се въртят звезди, но когато Рийз отклонеше погледа си от тях, преставаше да чувства замайване. Сякаш се намираше в непроменлива гравитационна яма от около две гравитационни единици. Като погледна надолу, видя, че босите му крака са потънали няколко сантиметра в еластичния хрущял. Направи си малък експеримент и установи, че с известна трудност може да върви по него, при условие че внимава да не се подхлъзне по мазната повърхност.

Отново силна жажда замъчи гърлото му; чувстваше се така, сякаш устата му свършваше там, където усещаше сухотата.

Проправи си път към пролуката, която беше направил в слоя от хрущяли. Раната вече се бе притворила до един тънък процеп, не по-широк от талията му. Нямаше как да разбере колко време е бил в безсъзнание, но със сигурност на оздравителния процес му е била необходима поне една смяна, за да напредне толкова. Той падна на колене върху топлия, влажен килим от хрущял под краката си и приближи лицето си до раната. Полъхът му донесе веднага малко свеж въздух. Виждаше висящото парче хрущял, по което беше издрапал нагоре, за да се спаси: прокъсаната кожа бе станала мътна и се бе покрила с плътен слой мазни сокове. Може би в крайна сметка висящото парче щеше да бъде изолирано извън тялото, да атрофира и накрая да изпадне.

Благодарение на драпането на Рийз, месото в зоната хрущял около раната беше отстранено; само на някои места висяха отделни бучки, които приличаха на изолирани зони с листа в короната на старо дърво. Рийз легна върху топлия под, хвана се за едно парче хрущял с лявата ръка и подаде главата и дясната си ръка навън през раната. Прокара пръсти по външната страна на корема на кита и откъсна толкова от материята на плътта, колкото успя да докопа. Докато работеше, полъхът от въртенето на кита постоянно облъхваше лицето и голите му ръце.

Когато свърши работата си, той се прибра навътре от раната и отнесе настрани малкото си провизии. Незабавно напъха една шепа в устата си. Лепкавият сок от кита се търколи по пресъхналото му гърло, облекчавайки го, а по сплъстената брада на Рийз нападаха парченца от пихтиестата плът; той приклекна на топлия под и няколко минути яде, без да спира, отложил мислите за своето невъзможно бъдеще.

Когато свърши, а жаждата и гладът му бяха поне частично задоволени, купчината плът, която си беше набавил, бе намаляла поне наполовина. Проклетото вещество едва ли щеше да издържи дълго… Той набута останалата част по джобовете на мръсния си гащеризон.