Черна дупка

С известно любопитство той разгледа веществото, което беше пред очите му. Пръстите му все още бяха вкопчени в слоя от хрущял под дебелата около двайсет сантиметра плът на кита. Самата кожа нямаше епидермис и беше бледорозова на цвят; веществото бе малко по-плътно от много гъста пяна и по него нямаше и следа от кръв, макар Рийз да забеляза, че ръцете и краката му са покрити с някаква лепкава течност. Той си припомни, че Кокалите ловяха тези животни, за да си набавят храна и по някакъв вътрешен импулс зарови лице в плътта и отхапа едно парче. Материята сякаш се топеше в устата му, свивайки се от пухкава субстанция до малко, твърдо бонбонче. Вкусът беше силен и леко горчив; Рийз сдъвка отхапаното и лесно го глътна. Веществото дори облекчи и пресъхналото му гърло.

Изведнъж си даде сметка, че умира от глад, зарови лице в плътта на кита и започна да откъсва големи хапки със зъбите си.

След няколко минути вече беше унищожил може би един квадратен дециметър от меката плът, като по този начин оголи хрущяла и едва тогава усети стомаха си пълен. Значи можеше да очаква, че китът ще му стигне за доста време.

Огледа се. Навсякъде около него се простираха облаци и звезди, едно обширно, празно пространство без стени или под. Той, разбира се, беше на огромно разстояние от всичко в червеното небе и със сигурност без каквато и да било перспектива някога вече да види човешко същество. Тази мисъл не го изплаши; по-скоро го накара да стане трогателно тъжен. Поне беше избягал от оскотяващите Кокали. Ако трябваше да умре, то нека това да стане така, с широко отворени за нови чудеса очи.

Рийз удобно се настани върху огромното туловище на кита. Не му костваше почти никакви усилия да се задържа на мястото си, а равномерното движение и плющенето на перките му действаха изненадващо успокоително. Може би щеше да оцелее доста дълго тук, преди да отслабнат силите му и да падне…

Ръцете бяха започнали да го наболяват. Внимателно, като работеше само с по една ръка, той промени положението на пръстите си; но скоро болката започна да се разпространява и по гърба и раменете му.

Възможно ли беше да се изморява толкова бързо? Усилието да виси тук, при тези безтегловни условия, бе минимално. Или не беше?

Той погледна назад през рамо.

Светът около него се въртеше. Звездите и облаците правеха обширни обиколки около кита; той отново висеше на таван, от който можеше да падне всеки момент…

За малко да се изпусне. Затвори очи и напъха пръстите си по-надълбоко в слоя от хрущяли. Трябваше да очаква това, разбира се. Китът имаше ротационна симетрия; разбира се, че щеше да се върти. Трябваше да компенсира по някакъв начин въртенето на перките си, а въртенето около собствената ос му придаваше стабилност при придвижването напред в пространството. Всичко си беше напълно логично…

Вятърът брулеше лицето на Рийз и отвяваше косата му назад. Скоростта на въртене се усилваше; той усети как се увеличава напрежението, с което го държаха пръстите му. Ако не спреше да анализира проклетата ситуация и не направеше нещо, след още няколко минути щеше да бъде изхвърлен.

Сега краката му се изплъзнаха от слабата опора, която имаха. Тялото му се отдели от това на кита, така че вече висеше само на ръцете си. Хрущялът в стиснатите му пръсти се огъваше като ластик и при всяко поклащане на тялото му, през бицепсите и лактите му минаваше остра болка. Центроустремителната сила продължаваше да се увеличава през една, една и половина, две гравитационни единици…

Може би трябваше да се насочи към някоя от неподвижните „оси“, например към ставата между перките и основната част на тялото; виждаше свързващата част от хрущяла като мъгляво петно през стените от плът.

Струваше му се на другия край на света, но това беше единственото, което можеше да направи, за да продължи да стои на животното.

Въртенето продължаваше да се усилва. Под него летяха звездите и Рийз започна да се чувства безумно изтощен; представи си как кръвта му се събира някъде долу, при краката, от което мозъкът му оставаше абсолютно лишен от нея. Вече едва усещаше ръцете си, но когато се взря нагоре, видя през черните петна пред очите си, че пръстите на лявата му, по-слаба ръка се отпускат.

С вик на паника, той вля свежи сили в ръцете си. Пръстите му се стегнаха, сякаш поразени от някакъв спазъм.

И хрущялът се скъса.

Сякаш някаква завеса се раздели по шева си. От вътрешността на кита излетя горещ, отвратителен газ, който обви Рийз, накара го да остане без дъх, а очите му да засълзят. Разкъсаният хрущял започна да поддава. Скоро една голяма част от него висеше под корема на кита; Рийз се държеше, като продължаваше да се люлее болезнено.