Черна дупка

Рийз се почувства така, сякаш се давеше в мъка. Той се спря на един-единствен образ: удивлението по лицето на младия Трети ранг Нийд, докато наблюдаваше красотата на периферията на Мъглявината, която се разкриваше върху екрана на телескопа; а китът потрепери отново, този път по-силно.

11.

Нападението на миньорските екипажи срещу Рафт беше започнало едва преди трийсет минути, но въздухът около платформата вече беше изпълнен със стоновете на ранените.

Палис пълзеше през листака на дървото си и трескаво работеше около горивните гърнета. Един поглед през листата му показа, че покривалото от дим беше плътно и равномерно. Дървото се издигаше плавно; той усети топъл прилив на професионално задоволство, въпреки сериозността на ситуацията.

Палис вдигна глава. Десетината дървета от неговата ескадра бяха разположени по широка, покрита с листа извивка, която повтаряше дъгата на Рафт около стотина метра над главите им. Намираха се точно под платформата, според картите за долната страна на Рафт, с които той разполагаше. Дърветата му се издигаха така стабилно, сякаш бяха прикачени към железни пръти; след няколко минути щяха да се издигнат над хоризонта на Рафт.

Той виждаше най-близките пилоти, които работеха при огньовете си със сериозни лица.

— Не можем ли да ускорим някак? — пред него стоеше Нийд, чието лице беше опънато от напрежение и тревога.

— Върши си твоята работа, момче.

— Но не ги ли чуваш? — Младият мъж премигваше, за да прогони сълзите от очите си и размаха юмрук по посока на едва доловимия шум от битката, който долиташе откъм платформата.

— Разбира се, че ги чувам. — Палис накара гнева да се оттегли от маската от белези на лицето му. — Но ако се издигнем във въздуха наполовина готови, направо ще се пребием. Ясно? От друга страна, ако се придържаме към нашата конфигурация и нашия план, имаме някакъв шанс да победим негодниците. Помисли си за това, Нийд; ти си бил Учен, нали?

Нийд избърса очите и носа си с длан.

— Само Трети ранг.

— Въпреки това са те учили да си използваш мозъка. Така че хайде, човече; има много работа за вършене тук, а аз разчитам на теб да я свършиш. Та, мисля, че тия гърнета, дето са близо до дънера, имат нужда от ново зареждане…

Нийд се върна към работата си; Палис го погледа в продължение на няколко секунди. Нийд беше със слабо телосложение, а плешките и лактите му стърчаха; гащеризонът му на Учен беше кърпен толкова много пъти, че едва можеше да бъде наречен дреха, пък да не говорим за униформа. Когато очите му срещнаха тези на Палис, около тях вече имаше черни кръгове.

Нийд едва беше навършил седемнайсет хиляди смени. По Кокалите, помисли си мрачно Палис, какво причиняваме на младите хора?

Само ако можеше да повярва в собствените си проклети жизнерадостни приказки, може би щеше да се почувства по-добре.

Ескадрата се извиси над сянката на Рафт, при което листата заблестяха в златистокафяво под внезапната звездна светлина. Палис усещаше как сокът на дървото пълзи през клоните му; ротацията се увеличи като тази на някой гладен скитер и дървото сякаш подскочи към звездата, която светеше в небето над Рафт.

Периферията вече беше само на няколко метра над Палис. Той усети как в гърлото му се надига рев, мрачен и първобитен. Вдигна юмрук над главата си; другите пилоти размахаха ръце в мълчалив поздрав.

… И редицата дървета се издигна над платформата.

Пред очите на Палис се разкри панорама от кръв и пламъци. Навсякъде търчаха хора. Палубата беше претъпкана от горящи чергила и заслони; там, където покривите бяха откъснати, Палис виждаше хартии, които горяха на големи купчини. Внезапният полъх от клоните на дърветата накара пламъците да затрептят и да запушат.

Три миньорски летателни апарата — метални пластини, снабдени с реактивни двигатели — се носеха на около десетина метра над платформата. Реактивните им двигатели плюеха истинска пара; Палис видя как хората от Рафт се гърчат, а плътта се отделя от безчувствените им крайници. Миньорите, по двама или трима на пластина, лежаха по корем върху летателните си апарати и пускаха бутилки, които разцъфваха в пламъци като отвратителни цветя.

Това беше най-лошото нападение досега. Преди миньорите се бяха целили по машините за провизии — тяхната главна цел — и до голяма степен бяха отблъсквани с малко жертви и за двете страни. Но този път те удряха в сърцето на правителството на Рафт.

Следи от организирана отбрана почти нямаше. Дори ескадрата на Палис беше към края на патрула си в долната част на Рафт, когато миньорите бяха нападнали; ако не беше острото зрение на един от пилотите, Рафт може би нямаше да успее да окаже никаква съпротива. Но поне обитателите на платформата отвръщаха на ударите. Към носещите се пластини летяха ножове и копия, които принуждаваха миньорите да се прикриват зад летящите си щитове — докато накрая Палис видя как нечие копие се извиси над единия летателен апарат и улучи, като проби рамото на един от миньорите. Мъжът се вторачи в окървавения връх, който стърчеше от мускула му, сграбчи го със здравата си ръка и започна да крещи.