Черна дупка

С маршова стъпка откъм платформата се приближи група млади мъже, а нашивките по раменете им бяха тенденциозно разкъсани. Очите им бяха широко отворени от радост; въпреки мускулите си, Палис отстъпи встрани, когато минаха покрай него.

Най-сетне стигна до края на кабелната плетеница и — с известно облекчение — застана под открито небе. Тръгна нагоре по привидния наклон към периферията и най-сетне изкатери широките, кухи стъпала към платформата. В главата му нахлуха някакви объркани спомени. Не беше идвал тук от забавата в чест на хилядната си смяна. Припомни си бляскавите костюми, смеховете, напитките, своята собствена тромавост поради това, че беше с широк кокал…

Е, днес със сигурност нямаше да открие тук забава.

В горната част на стълбата двама мъже блокираха пътя му. Бяха на ръст горе-долу колкото Палис, но малко по-млади; смътна враждебност изкривяваше чертите им.

— Аз съм Палис — заяви той. — Специалист по дърветата. Дошъл съм, за да се видя с Комитета.

Те го изгледаха подозрително.

Палис въздъхна.

— И ако вие, глупаци, се махнете от пътя ми, може и да свърша това, за което съм дошъл.

По-ниският от двамата — четвъртит, плешив мъж — направи крачка към него. Палис видя, че държи в ръка дървена бухалка.

— Слушай…

Пилотът се усмихна, като позволи на мускулите си да се издуят под ризата му.

По-високият пазач каза:

— Остави това, Сийл. Очакват го.

Сийл се намръщи, а след това просъска:

— По-късно, смешнико.

Палис пусна една още по-широка усмивка:

— Удоволствието ще бъде мое.

Той мина покрай пазачите и тръгна надолу към равнината на платформата, като междувременно се чудеше на собственото си поведение. Абе, какъв беше смисълът да се противопоставя на ония двамата? Дали насилието, стоварването на юмрука му върху нечий кокал, беше толкова приятно, че искаше да бъде отприщено?

Хубав отговор в тези нестабилни времена, Палис.

Той закрачи бавно към центъра на платформата. Мястото почти не можеше да бъде сравнено с начина, по който бе изглеждало преди. По палубата лежаха разпръснати кашони от храна, които бяха изпразнени само наполовина; при вида на развалящата се храна Палис си припомни с пристъп на гняв умиращото от глад дете, което беше видял на не повече от половин километър оттук.

По платформата бяха наредени някакви дървени маси. По тях лежаха най-разнообразни трофеи — снимки, униформи, дълги нашивки в златно, едно устройство, наречено планетарий, което Палис си спомни, че бе виждал в кабинета на Холербах, но също така и книги, карти, списъци и цели купища хартия. Явно някакво правителство, което продължаваше да съществува на Рафт, се беше настанило тук.

Палис мрачно се усмихна. Да се вземе властта от покварения център на Рафт и да се изнесе на това живописно стратегическо място беше без съмнение жест, натоварен с голямо символично значение… Но какво щеше да стане, ако завалеше дъжд върху цялата тази документация?

Никой обаче не изглеждаше кой знае колко загрижен за подобни практични неща в момента, а всъщност и за машинациите на правителството по принцип. С изключение на една група унили, сломени Учени, струпани в центъра на палубата, населението на платформата се бе събрало в компактна маса до стената, която беше откъм страната на Мъглявината. Палис бавно се приближи. Новите управници на Рафт, по-голямата част от които бяха млади мъже, се смееха и си подаваха бутилки с алкохол от ръка на ръка, като се възхищаваха на някаква атракция в близост до стената.

— Здрасти, пилоте. — Гласът беше нагъл и неприятно познат. Палис се обърна. Гоувър беше застанал с лице към него, с ръце на хълбоците и усмивка на тясното си лице.

— Гоувър. Я каква изненада. Трябваше да очаквам, че ще те видя тук. Знаеш какво казват хората, нали? — Усмивката на Гоувър се стопи. — Разбъркай един варел с лайна и какво излиза на повърхността?

Долната устна на Гоувър потрепери.

— Съветвам те да си мериш думите, Палис. Положението на Рафт се промени.

Палис го запита учтиво:

— Ти заплашваш ли ме, Гоувър?

Младият мъж задържа погледа си върху него няколко много дълги секунди; след това сведе очи — само едно премигване, но то беше достатъчно за Палис да разбере, че е спечелил.

Той остави мускулите си да се отпуснат, а искрата от малката му победа бързо угасна. Две почти надвиснали схватки с юмруци в рамките на няколко минути? Страхотно.

Гоувър каза:

— Много време ти отне да дойдеш дотук.

Палис остави погледа си да поблуждае. След това заяви:

— Няма да разговарям с куклата, при условие че знам коя ръка дърпа конците й. Кажи на Декър, че съм тук.

Гоувър се изчерви от смущение.

— Не е Декър този, който командва. Тук не работим на този принцип…

— Разбира се — каза уморено Палис. — Просто го доведи. Разбра ли ме? — И той насочи цялото си внимание към въодушевената група в близост до ръба.

Гоувър се отдалечи.