Черна дупка

— Няма разлика — отвърна той с досада. — Същата крива на резултатите като тази от последния път.

Рийз се намръщи. Това не беше вярно; периодите, които той беше измерил, бяха по-големи от предишния ден — с малка разлика наистина, но все пак значително по-големи.

Тишината започна да става тягостна. Доув се размърда неспокойно.

И тогава Холербах му даде да се разбере. Рийз направи опит да не се ухили, когато старият Учен се впусна да разобличава неизпипаните методи на кадета, ограничения му ум, мързела му, както и непригодността му да носи златните нашивки. Преди още да е свършил тирадата си, страните на Доув горяха в пурпурно червено.

— Нека сега да чуем истината — промърмори Холербах, като дишаше учестено. — Баерт…

Следващият чирак даде отговора, който беше в синхрон с този на Рийз. Холербах каза:

— Какво тогава се е случило? Как са се променили условията на този експеримент?

Учениците започнаха да разсъждават, изброяваха влиянието, което оказва звездната светлина върху топката на махалото, по-голямата неточност на метода за измерване на времето — свещите на Холербах трептяха много повече тук, отколкото в лабораторията — както и много други предположения. Холербах слушаше сериозно и от време на време кимаше.

Нито един от отговорите не звучеше убедително на Рийз. Той се взираше в простичкото устройство и му се искаше то да издаде тайните си.

Най-накрая Баерт колебливо попита:

— Ами гравитацията?

Холербах повдигна вежди:

— Какво за гравитацията?

Баерт беше слабо, високо момче; сега той несигурно потърка тънкия си нос.

— В момента се намираме малко по-далеч от центъра на гравитация на Рафт, нали така? Което означава, че притеглянето, което оказва гравитацията върху топката на махалото, ще е по-малко…

Холербах го изгледа пронизващо, без да каже нито дума. Баерт се изчерви и продължи нататък:

— Онова, което кара топката да се люлее, е гравитацията, която я притегля. Така че, ако гравитацията е по-малка, тогава периодът ще е по-дълъг… Не е ли логично?

Холербах поклати глава.

— Поне е по-малко двусмислено от някои от другите предложения, които чух досега. Но ако е така, каква точно е връзката между силата на гравитацията и периода?

— Не можем да кажем това — намеси се Рийз, — преди да имаме още данни.

— А, ето и първото интелигентно нещо — рече Холербах, — което някой от вас е казал по време на тази смяна. Е, дами и господа, предлагам ви да започнете да събирате необходимите ви факти. Осведомявайте ме за онова, което сте открили. — Той се изправи малко сковано и се отдалечи.

Учениците се разпръснаха да изпълняват задачата си с различна степен на ентусиазъм. Рийз се захвана с огромно желание и през следващите няколко смени бродеше по палубата, въоръжен с махалото си, бележник и определено количество свещи. Той записваше периода на махалото, внимателно водеше записките си и чертаеше логаритмични скали — още и още; наблюдаваше внимателно как равнината на люлеене на махалото оформя различни ъгли с повърхността, което показваше как се променя местната вертикала в зависимост от мястото по повърхността на Рафт, на което се намираше той в момента. После проследи бавното, несигурно люлеене на махалото при самата периферия.

Най-накрая отнесе откритията си на Холербах.

— Мисля, че стигнах до нещо — каза той колебливо на Учения. — Периодът на махалото е пропорционален на корен квадратен от неговата дължина… а също така обратнопропорционален на корен квадратен от ускорението, причинено от гравитацията.

Холербах не каза нищо; той подпря червеникавокафявите си пръсти пред лицето си и се втренчи сериозно в Рийз.

След малко Рийз промърмори:

— Прав ли съм?

Холербах изглеждаше разочарован.

— Трябва да разбереш, момче, че в този занаят няма правилни отговори. Има само добри предположения. Ти си направил едно емпирично предсказване; добре, чудесно. Сега трябва да го провериш на фона на теорията, която си научил до този момент.

Вътрешно Рийз изръмжа. Но си тръгна и направи точно това.

По-късно показа на Холербах изводите си за силата и посоката на гравитационното поле на Рафт.

— Начинът, по който полето варира, е доста сложен — каза той. — Първоначално си мислех, че може да намалява като обратен квадратен корен на разстоянието от центъра на Рафт; но е лесно да се забележи, че това не е вярно… Законът за обратния квадратен корен важи само за точни маси или за идеално сферични предмети. Но не и за нещо, което е с формата на чиния за хранене, като например Рафт. Тогава какво се получава?

Холербах просто го наблюдаваше.

— Зная — въздъхна Рийз. — Трябва да отида и да разбера. Нали така?

Това му отне много по-дълго време, отколкото проблемът с махалото. Наложи се да се научи да работи с интеграли в три измерения… а също и да използва векторни сили и равнопотенциални равнини, а също така и да прави разумни приблизителни предположения.

Но той успя. И след като беше направил всичко това, се появи друг проблем. А след него втори, после трети и така нататък…

Времето му обаче не преминаваше изцяло в работа.