Черна дупка

Освен това Рийз си даде сметка, че впрягането на знанието имаше и друг страничен ефект. Превръщането на фактите в нещо ценно ги караше да изглеждат свещени, неотменими; и така той виждаше Учени да се ровят в разпечатки и да пеят монотонни молитви за мъдростта, докарана тук от Кораба и Екипажа, нежелаещи — или неспособни — да се замислят над идеята, че може да има и други факти, освен тези, отразени в стареещите страници или дори — ама да си го кажем съвсем тихичко — неточности и грешки!

Въпреки всичките си съмнения и въпроси, Рийз разбираше, че смените след приемането му на Рафт са най-щастливите в живота му. Като съвсем пълноправен чирак, сега разполагаше и с правото да получава много повече от провежданите с неохота от страна на Грийе часове върху книжката с картинки; Рийз вече посещаваше часове с другите чираци и учеше по системна и добре структурирана схема. Извън учебното си време той прекарваше часове наред замислен над книгите и снимките — като никога нямаше да забрави една остаряла фотография, заровена в някакъв опърпан класьор, на която беше изобразена синята периферия на Мъглявината.

Синя!

Вълшебният цвят изпълваше погледа му, а всяка частица от него беше толкова чиста и хладна, колкото той винаги си го беше представял.

В началото Рийз седеше със странно чувство редом с чираци, които бяха няколко хиляди смени по-млади от него; познанията му обаче напредваха бързо за хладно изразената радост на учителите му, и много скоро той беше настигнал класа на самия Холербах, затова получи разрешение да се присъедини към него.

Стилът на преподаване на Холербах беше толкова живописен и завладяващ, колкото беше и самият Холербах. Като зарязваше пожълтелите текстове и остарелите фотографии, старият учен провокираше подопечните си да развиват свое собствено мислене и украсяваше възгледите, които обясняваше, с думи и жестове.

По време на една смяна той накара всеки член на класа му да направи по едно просто махало — тежка метална топка, прикрепена към дълга нишка — и да засече времето на неговото клатене на фона на горяща свещ. Рийз нагласи махалото си — като ограничи люлеенето му до няколко градуса, както беше наредил Холербах — и внимателно преброи отклоненията. Той смътно забелязваше Доув, който апатично минаваше през етапите на експеримента няколко скамейки встрани от него; всеки път, когато острият поглед на Холербах се отклоняваше, Доув побутваше клатещата се топка пред себе си, очевидно отегчен.

На учениците не им беше необходимо много дълго време, за да установят, че периодът на поклащането на махалото зависи само от дължината на връвта — и нямаше нищо общо с масата на топката.

Този простичък факт се стори прекрасен на Рийз (а това, че той сам го беше открил за себе си, допълваше очарованието); момчето остана в малката учебна лаборатория много часове, след като бяха приключили занятията, като разшири експеримента чрез различни вариации на масата и по-големи амплитуди на отклонение.

Следващият час си беше голяма изненада. Холербах влезе величествено, изгледа учениците, заповяда им да вземат поставките, на които все още бяха закрепени махалата и им даде знак. След това се обърна и излезе от лабораторията.

Учениците нервно го последваха, стиснали здраво поставките с махалата; Доув завъртя очи, за да покаже досадата си от всичко това.

Холербах ги поведе на доста прилично разстояние, далеч, успоредно на една широка улица под покривалото от въртящи се дървета. Него ден по небето нямаше нито един облак и звездната светлина падаше на петна по пластините на палубата. Въпреки възрастта си, Холербах вървеше доста бързо и преди да реши да спре под открито небе на няколко метра извън края на летящата гора, Рийз си даде сметка, че неговите млади крака не бяха единствените, които усещаха болка от дългото ходене. Той любопитно се огледа около себе си, премигвайки на пряката звездна светлина; откакто беше започнал да посещава учебните занятия не бе имал почти никаква възможност да излезе в тази посока и видимият наклон на занитената палуба под краката му го караше да се чувства странно.

Холербах тържествено се приведе и седна на палубата с кръстосани крака, след което нареди на учениците си да направят същото. После закрепи няколко свещи върху пластините.

— Сега, дами и господа — прогърмя той, — бих искал да повторите експериментите си от последното ни занятие. Всеки от вас да нагласи махалото си.

Сред хората от класа се чуха приглушени стонове, които вероятно не достигнаха до ушите на Холербах. Учениците започнаха да си вършат работата, а Холербах стана на крака и нетърпеливо взе да се разхожда сред тях.

— Вие сте учени, помнете това — каза им той. — Тук сте, за да наблюдавате, а не да съдите; тук сте, за да измервате и разбирате…

Резултатите, които получи Рийз, бяха… странни. Докато донесените от Холербах свещи горяха, той отново провери резултатите си внимателно, повтаряйки и пробвайки нееднократно.

Накрая Холербах ги призова за внимание.

— Заключенията, моля. Доув?

Рийз чу задъханото мучене на кадета.