Черна дупка

Рийз се спря пред кабинета на главния учен и си пое няколко пъти дълбоко дъх. Чувстваше се така, сякаш висеше на ръба на Рафт; следващите няколко мига щяха да решат съдбата на целия му живот.

Той изправи раменете си и влезе в кабинета.

Холербах се беше навел над някакви книжа под светлината на един глобус над бюрото му. Той се начумери, когато чу пристигането на Рийз.

— Ей, кой е? А, да, момчето от мината. Влизай, влизай. — Махна с ръка на Рийз да седне на един стол пред бюрото му. След това се облегна назад в креслото си, като скръсти костеливите си ръце зад главата си. От светлината над бюрото кухините около очите му изглеждаха невероятно дълбоки.

— Искали сте да ме видите — каза Рийз.

— Така е наистина. — Холербах се вгледа откровено в Рийз. — Чувам, че се опитваш да бъдеш полезен в работите наоколо. Ти си един трудолюбив човек, а това е нещо толкова рядко срещано… Така че искам да ти благодаря за всичко, което правиш. Но — продължи учтиво той — едно дърво с провизии е вече натоварено и е готово да отлети за Белт. Следващата смяна. Онова, което трябва да реша сега, е дали ти да си на него или не.

Тръпки преминаха по цялото тяло на Рийз; може би все още имаше някакъв шанс да си заслужи мястото тук. Понеже очакваше да бъде подложен на някакъв изпит, той набързо прерови всички късчета знание, които беше придобил.

Холербах стана от креслото си и започна да обикаля из кабинета.

— Ти знаеш, че тук сме страшно пренаселени — заговори той. — Освен това имаме… проблеми с преработвателите на провизиите, така че картината няма да стане по-розова скоро. От друга страна сега, когато се освободих от онази безполезна отрепка Гоувър, имам едно свободно място в лабораториите. Но, освен ако това не е напълно оправдано, не бих могъл да те задържа тук.

Рийз изчакваше.

Холербах се намръщи.

— Държиш си езика зад зъбите, нали така, момче? Много добре… Ако ти имаше възможност да ми зададеш един въпрос сега, преди да съм те изпратил обратно там, откъдето си дошъл, и аз ти гарантирам, че ще му отговоря толкова пълно, колкото мога, какво щеше да ме попиташ?

Рийз усети как сърцето му се блъска в гърдите. Ето го изпитът, моментът, в който трябваше да балансира на ръба на Рафт, но пък беше дошъл в толкова неочаквана форма. Един въпрос! Какъв беше ключът, който можеше да отключи тайните, с които се бореше умът му като скитер срещу светлината на глобус?

Секундите минаваха с всеки удар на часовника; Холербах го наблюдаваше сурово, а костеливите му ръце бяха направили куличка под брадата му.

Най-накрая, сякаш по някакъв вътрешен импулс, Рийз попита:

— Какво е една гравитационна единица?

Холербах се намръщи.

— Обясни.

Рийз сви юмруци.

— Живеем във вселена, изпълнена със силни, променящи се гравитационни полета. Разполагаме обаче с една стандартна единица за гравитационно ускорение… 1 g. Защо това е така? И защо тази единица има точно тази стойност, а не някаква друга?

Холербах кимна.

— И какъв отговор очакваш?

— Че единицата е свързана с мястото, откъдето произхожда човекът. Вероятно е имало огромна зона, в която гравитацията е била постоянна, тоест със стойност, която ние наричаме гравитационна единица. И така това е станало стандарт. Никъде във вселената няма подобна зона — дори не и на Рафт. Значи може би някой огромен Рафт в миналото, който сега е разрушен…

Холербах се усмихна, при което кожата по кокалестата му челюст се опъна.

— Не мислиш много зле… Да предположим, че сега ти кажа, че никъде във вселената, никога не е имало подобна зона?

Рийз обмисли думите му.

— Тогава мога да предположа, че хората са дошли тук отнякъде другаде.

— Сигурен ли си в това?

— Разбира се, че не — отвърна Рийз, защитавайки се. — Ще трябва да го проверя, да намеря повече доказателства.

Старият учен поклати глава.

— Момко, подозирам, че в необразованата ти глава има повече научни методи, отколкото във всички екипи от така наречените мои асистенти.

— Но какъв е отговорът?

Холербах се разсмя.

— Ти си много странно създание. Повече се интересуваш от това да разбереш нещо, отколкото от собствената си съдба… Но добре, ще ти кажа. Предположението ти беше доста вярно. Хората не са произлезли от тази вселена. Дошли сме тук на един Кораб. Минали сме през нещо, което се нарича Болдеров пръстен, което е било някакъв вид порта. Някъде в космоса, от другата страна на Пръстена, е светът, от който сме дошли. По чиста случайност това е една планета; сфера, не като Рафт, с ширина около дванайсет километра. А гравитацията на повърхността й е точно една единица.

Рийз се намръщи.

— Значи трябва да е направена от някакъв газ.

Холербах взе планетария от лавицата и разгледа малките планети.