Той взе почистващите си препарати и последва широкия й гръб, който вече се отдалечаваше от кабинета на Холербах. Рийз погледна веднъж назад към планетария, който си стоеше проблясващ в сенките на лавицата.
Милиони километри? Невероятно, разбира се.
Но все пак, ако…?
Седнаха един до друг в автобуса; огромните гуми на машината правеха пътуването плавно и гладко.
Рийз наблюдаваше покритите с петна пластини на Рафт, хората, които бързаха в една или друга посока, за да изпълняват задачите и поръченията си, за чиято природа той и досега нямаше голяма представа. Другите пътници в автобуса седяха спокойно по местата си, а някои от тях си четяха. На Рийз тези чести прояви на грамотност му се струваха малко изненадващи.
Той се усети, че въздиша.
— Какво ти става?
Рийз се усмихна тъжно на Джейън.
— Прощавай. Просто… Тук съм от толкова малко време и изглежда съм научил много малко неща.
Тя се намръщи.
— Мислех, че взимаш някакви елементарни уроци при Сипс и Грийе.
— Не е точно така — призна той. — Струва ми се, че разбирам тяхната гледна точка. И аз самият не бих си губил времето с някакъв гратисчия, който подлежи на връщане вкъщи след няколко смени.
Джейън се почеса по носа.
— Може и това да е причината. Но никой от тях двамата не се е срамувал да изложи цялото си знание пред мен. Рийз, ти просто задаваш ужасно трудни въпроси. Подозирам, че малко се страхуват от теб.
— Това е лудост…
— Нека си го кажем направо, по-голямата част от тия стари нещастници не знаят чак толкова много. С изключение на Холербах, струва ми се; и на един-двама от другите. Останалите обаче просто следват древните писания и не си дават много труд. Виж само как поправят древните инструменти с дърво и парчета въже… Няма да знаят какво да правят, ако се случи нещо наистина неочаквано или пък ако някой им зададе въпрос от по-странна гледна точка.
Рийз помисли над думите й и си даде сметка колко много се беше променило мнението му за Учените, откакто бе пристигнал тук. Сега разбираше, че и те бяха уязвими човешки същества като него самия, които се опитваха да направят каквото им беше по силите в един все по-износен свят.
— И все пак — каза той, — това не променя нещата кой знае колко. Винаги, когато отворя очи, виждам въпроси, които не получават никакъв отговор. Например, на всяка страница от книгите на Сипс, изпълнени с цифри, е написано „IBM“. Какво означава това?
Тя се засмя.
— Е, тук ме хвана натясно. Може да има нещо общо с начина, по който са били произведени тези книги. Те идват от Кораба, нали знаеш?
Интересът му стана още по-голям.
— Кораба? Знаеш ли, чух толкова много истории за него, че нямам представа коя е истината.
— Аз лично вярвам, че някога действително е имало Кораб. Бил е разрушен, за да стане от него основата на самия Рафт.
Той премисли чутото.
— И първоначалният Екипаж е написал всички тези книги?
Тя се поколеба, защото очевидно беше стигнала до пределите на собствените си знания.
— Били са написани няколко поколения по-късно. Първият Екипаж е съхранявал знанията си в някаква машина.
— Каква машина?
— … Не зная. Може би говореща машина, като автобусите. Представлявала е обаче нещо повече от просто записващо устройство. Можела е да прави изчисления и сметки.
— Как?
— Рийз — уморено се обърна към него момичето, — ако знаех това, сама щях да създам още една. Разбираш ли? Но както и да е. С течение на времето машината започнала да прави издънки и екипажът се притеснил, че няма да може да продължи да прави изчисленията си на нея. Така че, преди тя съвсем да сдаде багажа, я накарали да разпечата цялата информация, която била съхранена в нея. В това число влиза и една древна изчислителна таблица, наречена „логаритми“, която ни помага в нашите изчисления. Ето това е, което Сипс пренасяше в Моста. Може би някой ден ще се научиш как да работиш с логаритмите.
— Да. Може би.
Автобусът се измъкна от гъсталака от кабели; Рийз започна да премигва на обилната светлина от звездата, надвиснала над Рафт.
Джейън продължаваше да говори:
— Разбираш каква е работата на Сипс, нали?
— Поне така ми се струва — отвърна той бавно. — Сипс е навигатор. Работата му се състои в това да определя в каква посока трябва да се премести Рафт.
Джейън кимна.
— А причината, поради която е необходимо да правим това, е, за да бягаме от пътя на звездите, които падат от периферията на Мъглявината. — Тя посочи с палеца си блестящата сфера над главите им. — Като онази. Специалистите, които работят в Моста, имат сведения за приближаващите звезди, така че разполагат с достатъчно време, за да преместват Рафт. Обзалагам се, че скоро ще настъпи моментът да се местим… Това е нещо, което трябва да се види, Рийз. Надявам се, че няма да го пропуснеш. Всички дървета се движат в пълен синхрон, по палубата се надпреварват ветровете… — и ако бъда одобрена, аз също ще работя в екипа по преместването.
— Браво на теб — каза мрачно Рийз.
Тя го потупа по рамото с внезапна сериозност.
— Не губи надежда, миньоре. Още не са те изхвърлили от Рафт.