Черна дупка

В началото Рийз, чийто опит с човешкото общество беше ограничен до суровото обкръжение на Белт, беше готов да повярва в това, което му беше казано толкова сериозно и той не обърна внимание на снобската жестокост на Доув и останалите, защото приемаше държанието им просто като проява на недораслост. Но с разширяването на кръга му от познанства и с нарастването на познанията му — придобити по формален или неформален път — той изгради в съзнанието си една напълно различна картина.

Със сигурност беше възможно един млад човек, който не принадлежеше към офицерската класа, да стане офицер. Но колкото и да бе странно, това никога не се случваше. Другите класи, изключени от властта на наследственото право на офицерите, реагираха като построяваха каквито основи за власт можеха. По този начин персоналът, който беше ангажиран в Инфраструктурата, беше превърнал подробностите от машинациите на Рафт в мистериозна тайна, известна само на посветените в нея; и без да облекчават водещите си фигури — хора като приятеля на Палис Декър, — те прилагаха властта си, за да режат водните или хранителните доставки, да запушват канализацията, вградена в палубата или пък да накарат Рафт да спре на едно място по хиляди начини.

Дори Учените, чиято единствена цел на съществуването им беше да разбират, не бяха имунизирани срещу тази борба за власт.

Учените бяха от жизненоважно значение за оцеляването на Рафт. По такива въпроси, като например преместването на Рафт, контрола на епидемиите или преконструирането на цели райони от самия Рафт, познанията и логичното им мислене бяха от голяма полза. Освен това, без традицията, която Учените поддържаха — която обясняваше на какъв принцип е подчинено съществуването на вселената и как човешките същества могат да оцеляват в нея — крехката обществена и организационна мрежа, която съставляваше Рафт, със сигурност щеше да се разпадне в рамките на няколко хиляди смени. Онова, което крепеше Рафт високо в небето, не беше орбитата му около Сърцевината, казваше Рийз на себе си; цялата работа се състоеше в предаването на човешкото знание.

Така че Учените носеха жизненоважна, почти свещена отговорност. Но Рийз си даваше сметка, че това не им пречеше да използват всяко скъпоценно зрънце познание като преимущество толкова безскрупулно, колкото всеки от хората на Декър при задръстването на някой канал. Учените имаха установеното от закона задължение да обучават всеки чирак от позицията на инспектори, независимо от класовата му принадлежност и те правеха това… до една оптимална степен. Но само на техните чираци, като Рийз, им беше позволено да минат отвъд голите факти и действително да видят древните книги и инструменти…

Знанията се прикриваха. И по този начин само тези, които бяха близки на учените, имаха истински познания за произхода на човечеството, дори за природата на Рафт и на Мъглявината. Като се вслушваше в разговорите по трапезариите и на опашките пред машините за храна, Рийз стигна до разбирането, че болшинството от хората се интересуваха много повече от размера на дажбата за настоящата смяна или от резултата на фалшифицираните спортни състезания, отколкото от по-глобалните проблеми, свързани с оцеляването на расата. Изглеждаше така, сякаш Мъглявината бе вечна, сякаш самият Рафт беше прикрепен към върха на един стоманен стълб и щеше да си остане непокътнат за вечни времена!

По-голямата част от хората бяха невежи, ръководени от модните увлечения и капризи, а също и от речите на ораторите… дори на Рафт. Що се отнася до човешките колонии далече от Рафт — мината на Белт и (може би) легендарните, изгубени светове на Кокалите — там, както Рийз знаеше от собствения си опит, познанията за човешкото минало и строежа на вселената беше сведено до малко повече от детски приказки и истории.

За щастие на Учените, повечето чираци от другите класи това положение напълно ги устройваше. Офицерите кадети особено изслушваха лекциите си с всички типични прояви на презрение, очевидно нетърпеливи да зарежат тази суха материя и да навлязат в истинския живот, в упражняването на власт.

Така че Учените продължаваха работата си необезпокоявани, но Рийз не беше съвсем сигурен доколко бе разумна подобна политика. Самият Рафт, макар и удобен за живеене и добре снабдяван в сравнение с Белт, сега беше разпокъсван от недоимъци. Недоволството се ширеше навсякъде и — понеже хората не разполагаха със знанието, което можеше да им позволи да разберат (повече или по-малко) истинския принос към тяхното благосъстояние от страна на по-привилегированите класи — тези класи доста често ставаха мишена за пусната напосоки омраза.

Получаваше се една много нестабилна смесица.