Черна дупка

Той освободи пръста. Доув се свлече на колене и започна да разтрива ръката си. После вдигна поглед.

— Ще те запомня, Рийз. Хич не се притеснявай за това — просъска той.

Вече изпълнен със съжаление за онова, което беше направил, Рийз им обърна гръб и се отдалечи. Кадетите не го последваха.

Рийз бавно почисти всяко местенце от кабинета на Холербах. От всички места, до които дребните му задължения му осигуряваха достъп, тази стая беше най-интригуващата. Той прокара пръстите си по една редица от книги; страниците им бяха почернели от времето, а подвързиите по гърбовете им бяха съвсем оръфани. Рийз зачете буквите една по една: Е…н…ц…и…к… Кой или какво означаваше „Енциклопедия“? За момент си помечта да вземе някой от томовете, да го отвори…

Онова почти сексуално желание за знание отново премина през цялото му същество.

Изведнъж погледът му попадна на някакво устройство, нещо, съставено от покрити със скъпоценни камъни зъбци и лостчета, голямо колкото събраните му една до друга шепи. В средата му се намираше ярка сребърна сфера; около сферата бяха окачени на жици девет боядисани орбити. Вярно, че беше красиво, но какво, по дяволите, представляваше това?

Той се огледа. Кабинетът беше празен. Не можа да устои на изкушението.

Вдигна съоръжението, като се наслаждаваше на усещането от металната му основа…

— Гледай да не го изпуснеш, ако обичаш.

Рийз се стресна. Деликатното устройство се завъртя във въздуха, болезнено бавно; той го сграбчи и го върна на мястото му върху лавицата.

Обърна се. На вратата се виждаше силуетът на Джейън, а широкото й, луничаво лице се беше изкривило в нещо като усмивка. След като изминаха няколко секунди, Рийз също успя да се усмихне.

— Благодаря много — каза той.

Ученичката се приближи към него.

— Трябва да си благодарен, че се появих само аз. Ако беше дошъл някой друг, досега да не си останал на Рафт.

Рийз сви рамене, докато гледаше с леко задоволство приближаването й. Джейън беше най-старшата ученичка на Сипс, главния навигатор; макар че беше само няколкостотин смени по-стара от Рийз, тя беше една от малцината обитатели на лабораториите, които показваха и нещо друго, освен презрение към него. Тя дори понякога забравяше, че той е минен плъх… Джейън беше едро, набито момиче; походката й беше уверена, но тромава. С чувство за неудобство Рийз усети как я сравнява мислено с Шийн. Джейън започваше да му харесва все повече; сигурен беше, че с нея могат да станат добри приятели.

Тялото й обаче не притегляше неговото с интензивността на това на момичето от мината.

Джейън застана до него и разсеяно прокара пръст по малкото устройство.

— Бедният стар Рийз — присмя му се тя. — Обзалагам се, че дори не знаеш какво е това, нали?

Той сви рамене.

— Много добре ти е известно, че е така.

— Нарича се планетарий. — И тя каза думата буква по буква заради него. — Това е модел на слънчевата система.

— На какво?

Джейън въздъхна, след което посочи към сребърната сфера в центъра на планетария.

— Това е звезда. А тези неща са кълба от… метал, предполагам, които се движат по орбита около нея. Наричат се планети. Човечеството — или поне хората на Рафт — първоначално са дошли от една от тези планети. Четвъртата, струва ми се. Или може би третата.

Рийз се почеса по бузата.

— Наистина ли? По всяка вероятност не са били кой знае колко много на брой.

— Защо?

— Нямало е място. С какъвто и размер да е била планетата, гравитационните единици трябва да са били прекалено много. Звездното ядро у дома е само петдесет метра широко — при това в по-голямата си част е въздух, — а гравитацията по повърхността му е пет гравитационни единици.

— Така ли? Добре, но тази планета е била доста по-голяма. Била е — и тя разпери ръце — широка много километри. Така че гравитацията не е била убийствена. Нещата са стояли доста по-различно.

— Как?

— … Не мога да ти кажа със сигурност. Но гравитацията по повърхността е била вероятно само, не знам точно, три-четири гравитационни единици.

Той размисли върху думите й.

— В такъв случай какво означава гравитационна единица? Искам да кажа: защо една такава единица е с точно определен размер — нито повече, нито по-малко?

Джейън тъкмо се беше наканила да каже още нещо, но сега се намръщи с раздразнение.

— Рийз, нямам ни най-малка представа. По Кокалите, задаваш много тъпи въпроси. На прага съм да се откажа да ти обясня най-интересното нещо за планетария.

— Какво е то?

— Че системата е била голяма. Движението на планетата по орбитата е отнемало около няколко хиляди смени… а ядрото на звездата е било широко милиони километри!

Рийз помисли малко.

— Глупости! — каза накрая.

Тя се засмя.

— Какво знаеш ти…

— Не е възможно да има подобна звезда. Та тя просто би избухнала.

— Ами ти си знаеш всичко — усмихна му се Джейн. — Само се надявам да си толкова съобразителен и при донасянето на продукти от периферията. Хайде, Грийе ни даде цял списък с неща, които трябва да набавим.

— Добре.