Черна дупка

Онова, обаче, което му бяха показали и на което го бяха научили, не беше от кой знае колко голяма стойност, призна той пред себе си — въпреки мъглявите обещания на Холербах. Учените бяха едно доста недружелюбно сборище — повечето от тях на средна възраст, дебели и раздразнителни. Размахвайки наляво и надясно нашивките, които показваха с какъв ранг са, те се занимаваха със странните си задължения и не му обръщаха никакво внимание. Грийе, асистентът, който беше получил задачата да го образова, не беше направил почти нищо повече от това да снабди Рийз с една детска книжка с картинки, за да може да се научи да чете, а също и с куп доста неразбираеми лабораторни отчети.

Макар че със сигурност беше научил много за почистването, припомни си той със съжаление.

Но от време на време, само от време на време, будното му въображение се блъсваше в нещо, както скитер се блъсва в някое дърво. Ето, например, онази редица шишета, подредени като върху рафтовете на бар, пълни с дървесни сокове в различни етапи от сгъстяването им…

— Хей, ти? Как се казваш? О, по дяволите, ти бе, момче! Да, ти!

Рийз се извърна и единственото, което видя, беше как една купчина прашни томове се клатушкат към него.

— Ти, момчето от мината. Ела и ми помогни за тия неща…

Над томчетата се появи кръгло лице, завършващо с плешиво теме и Рийз разпозна в него Сипс, главния навигатор. Забравяйки за болежките си, той се спусна към задъхания Сипс и внимателно взе горната част на купчината.

Сипс въздъхна с облекчение.

— Отнемам ти от времето, нали? Извинявай… Ами, хайде де, хайде; ако не занесем тези разпечатки до края на Моста, ония нехранимайковци от екипа ми пак ще са се пръснали по баровете, помни ми думите, и така още една смяна ще отиде на вятъра. — Рийз се поколеба и след като направи няколко крачки, Сипс се обърна. — По Кокалите, момче, да не би да си толкова глух, колкото си и глупав?

Рийз усети, че устата му сама заговори.

— Аз… искате да занеса тези неща на Моста ли?

— Не бе, разбира се, че не — каза задъхано Сипс. — Искам да хукнеш към периферията и да ги изхвърлиш през нея, какво друго… Ох, от любов към… хайде, хайде!

И той потегли отново.

Рийз остана неподвижен половин минута.

Моста…!

След което хукна подир Сипс към сърцето, на Рафт.

Градът на Рафт беше с проста структура. Гледан отгоре — без покриващата го дървесна повърхност — той изглеждаше като поредица от концентрични окръжности.

Най-външната от тях, тази, която беше най-близо до периферията, беше доста празна, сякаш подпряна на внушителните фигури на машините за провизии. Вътре в нея имаше множество складови и индустриални постройки — шумно и задимено място. Следваха жилищните райони, групички от малки колиби от дърво и метал. Постепенно Рийз беше разбрал, че гражданите с по-ниско социално положение обитаваха районите, по-близки до индустриалната зона. В рамките на жилищната зона се намираше малък квартал, който беше приютил най-разнообразни специализирани сгради: център за обучение, една обща болница, както и лабораториите на класата на Учените, където живееше и работеше Рийз. И най-накрая, най-вътрешният диск на Рафт — в който на Рийз преди това не му бяха разрешавали да ходи — беше запазената зона на офицерите.

А в центъра, в самото сърце на Рафт, беше вкоренен блестящият цилиндър, който Рийз бе забелязал при първоначалното си пристигане тук.

Моста… И сега, може би, щяха да му разрешат да влезе в него.

Колибите на офицерите бяха по-обширни и по-добре обзаведени от тези на обикновения персонал; Рийз се взираше с определено страхопочитание във вратите от резбовано дърво и закритите със завеси прозорци. Тук не можеха да се видят припкащи дечица, нито пък запотени работници; Сипс смени бързата си походка с малко по-умерена, като кимаше на мъжете и жените със златни нашивки, които срещаха.

Усети остра болка в крака си, защото бе поставил пръстите си върху една повдигната пластина от палубата. Товарът му от книги се катурна на земята, а пожълтелите страници се разтвориха уморено и пред очите му се откриха таблици с числа; на всяка страница бяха отпечатани мистериозните букви „IBM“.

— О, по Кокалите, безполезен минен плъх такъв! — разгневи се Сипс. Двама млади офицери-кадети минаха покрай тях; ширитите на новите им кепета проблясваха на звездната светлина и двамата посочиха със смях към Рийз, без да кажат нито дума.

— Съжалявам — измърмори Рийз, а лицето му силно почервеня. Как се беше спънал? Та нали палубата представляваше плоска мозайка от запоени една за друга метални пластини… или може би не беше така? Той се вторачи надолу. Тук пластините бяха нагънати и захванати с нитове, и проблясъците им бяха в сребристо, нещо, което контрастираше с ръждивия оттенък на железните листове извън този кръг. На една от пластините на няколко крачки от него имаше обемист четвъртит знак; беше подвеждащо недовършен, сякаш на времето са били изографисани големи букви върху неравна стена, след което повърхността се бе нацепила и разделила на части.

Сипс промърмори:

— Хайде, хайде…

Рийз събра книгите и забърза след Сипс.