Àä

Стигнаха задната страна на двореца, забавиха крачка и се смесиха с първите туристи за деня. Минаха през тесен тунел и излязоха във вътрешния двор, в който бяха насядали посетители и се наслаждаваха на сутрешното си еспресо в импровизираното кафене. Миризмата на прясно смляно кафе изпълваше въздуха и на Лангдън изведнъж му се прииска да седне и да си достави удоволствие с една прилична закуска.

„Няма да е днес“, помисли си, докато вървяха през каменния проход, който водеше към главния вход.

Когато наближиха портата, се натъкнаха на задръстване от туристи — всички се тълпяха на терасата, за да наблюдават нещо отвън. Лангдън надникна през множеството.

Величественият вход към Пити беше хладен и неприветлив, точно както го помнеше. Нямаше поддържана морава, нито ландшафтен дизайн, а само огромно пространство, покрито с калдъръм, което се простираше по целия склон, чак до Виа деи Гуичардини, като някаква грамадна павирана ски писта.

Лангдън видя причината за тълпенето на зяпачите.

Долу на Пиаца деи Пити от всички страни бяха нахлули полицейски коли. Цяла малка армия полицаи се катереше по склона с извадени оръжия и се разгръщаше по цялото протежение на двореца.

27.

Докато полицията влезе в двореца Пити, Сиена и Лангдън вече се връщаха по обратния път през вътрешния двор покрай кафето, където новината бе пристигнала и туристите протягаха шии в опит да открият източника на брожението.

Сиена бе поразена, че властите са ги открили толкова бързо. Но пък хеликоптерчето сигурно бе изчезнало, защото вече са ги били засекли.

Стигнаха до тесния тунел, през който се бяха спуснали от парка, и без колебание се мушнаха вътре и се закатериха по стълбите. В края стълбището завиваше наляво покрай една стена, която ставаше все по-ниска. Накрая вече можеха да виждат отгоре ѝ и зърнаха огромния парк Боболи.

Лангдън сграбчи Сиена за ръка и я дръпна да клекне.

На триста метра от тях по склона над амфитеатъра се спускаше полицейска фаланга, която претърсваше горичките и разпитваше туристите. Полицаите държаха връзка по ръчни радиостанции.

„В капан сме!“

Когато се запозна с Робърт Лангдън, Сиена не бе предполагала, че ще се стигне дотук. Мислеше си, че бягат от въоръжена жена със стърчаща коса. А сега бягаха от италианските власти. И тя вече осъзнаваше, че шансовете им да се измъкнат клонят към нула.

— Има ли друг изход? — попита задъхана Сиена.