Àä

— Не мисля — отвърна Лангдън. — Този парк е като укрепен град, като… — Внезапно млъкна и се обърна на изток. — Точно като… Ватикана. — На лицето му проблесна лъч надежда.

Сиена нямаше представа какво общо има Ватиканът със сегашното им ужасно положение, но Лангдън изведнъж започна да кима, загледан на изток покрай задната страна на двореца.

— Не съм съвсем сигурен — каза той и я повлече след себе си, — но може да има и друг начин да се измъкнем.

Изведнъж пред тях се появиха двама души, които бяха завили покрай стената, и за малко да се сблъскат със Сиена и Лангдън. И двамата бяха облечени в черно и за един плашещ миг Сиена си помисли, че са войниците, които бе видяла в жилищния блок. Когато се приближиха обаче, видя, че са туристи — предположи, че са италианци, заради модните им черни кожени дрехи.

Хрумна ѝ нещо и тя хвана ръцете на единия турист и му се усмихна възможно най-мило.

— Puo dirci dov'e la Galleria del costume? — Искаше да я упътят към прочутата Костюмна галерия на двореца. — Io е mio fratello siamo in ritardo per una visita privata. — „С брат ми закъсняваме за частна обиколка“.

— Certo! — Мъжът се усмихна широко и на двамата, изглеждаше готов да помогне. — Proseguite dritto per il sentiero!* — Обърна се и посочи в посока обратна на това, към което гледаше Лангдън.

— Molte grazie!** — изчурулика Сиена и пак се усмихна, докато двамата мъже отминаваха.

Лангдън кимна впечатлен на Сиена: очевидно бе разбрал намеренията ѝ. Ако полицията започнеше да разпитва туристите, щеше да научи, че Лангдън и Сиена са тръгнали към Костюмната галерия, която, според картата на стената пред тях, се намираше в западния край на двореца, тоест… възможно най-далече от посоката, в която бяха поели в момента.

— Трябва да стигнем до онази пътека — каза Лангдън и посочи алеята на отсрещния склон, която водеше далеч от двореца. От горната ѝ страна имаше висок жив плет, който щеше да ги скрие от полицаите, които вече бяха само на стотина метра.

Сиена прецени, че шансът им да минат през откритото пространство до алеята са много малки. А и отново чуха глухото бръмчене на хеликоптерчето.

— Сега или никога — каза Лангдън, сграбчи я за ръката и почти я повлече към открития площад. Запромъкваха се през множеството туристи. Сиена се опитваше да потисне импулса си да побегне. Лангдън я държеше здраво и вървеше през тълпата енергично, но спокойно.

Сиена се огледа нервно. Всички полицаи се бяха извърнали на другата страна и бяха вдигнали глави към приближаващото се хеликоптерче.