Àä

Сиена забърза към арката и надникна в сенчестия тунел. Обърна се към Лангдън, усмихна се и каза:

— Така е по-добре.

После бързо закрачи под дърветата.

Лангдън винаги бе смятал Ла Черкиата за едно от най-красивите места във Флоренция. Днес обаче, докато гледаше как Сиена изчезва в сенчестата алея, си спомни отново за гръцките гмуркачи, които плуват в кораловите тунели и се молят да стигнат до изход. Каза набързо една кратка молитва и тръгна след нея.

На километър зад тях пред Института по изобразително изкуство агент Брюдер крачеше през шумното множество от полицаи и студенти и леденият му поглед разделяше тълпата пред него. Скоро стигна до временния команден пост, който помощникът му бе устроил на капака на черния ван.

— От въздушното наблюдение — каза той и подаде на Брюдер един таблет. — Снимано е само преди минути.

Брюдер прегледа стопкадрите от видеото и се спря на увеличена снимка на две лица — тъмнокос мъж и руса жена с конска опашка, — скрити в сенките и обърнали поглед нагоре към короните на дърветата.

Робърт Лангдън.

Сиена Брукс.

Никакво съмнение.

Насочи вниманието си към картата на парка Боболи, разгъната на капака на колата. „Направили са лош избор“, помисли си, докато разглеждаше плана на градината. Въпреки че бе огромен, със сложна структура и с много скривалища, паркът също така бе обграден от всички страни с високи стени. Беше си направо капан.

„Няма как да излязат“.

— Местните власти затварят всички изходи — каза агентът. — И започват претърсване.

— Дръж ме в течение — нареди Брюдер.

После бавно вдигна очи към поликарбонатния прозорец и погледна среброкосата жена на задната седалка.

Опиатите, които ѝ бяха дали, определено бяха замъглили сетивата ѝ — повече, отколкото бе очаквал. Въпреки това по очите ѝ личеше, че напълно разбира какво се случва.

„Не изглежда никак доволна — помисли Брюдер. — Пък и защо да е?“

* Островчето (ит.) — Б. пр.

26.

Струите вода се изстрелваха на шест метра във въздуха. Лангдън ги загледа как падат и разбра, че приближават. Бяха стигнали края на Ла Черкиата и се втурнаха през откритата площадка към горичка от коркови дървета. Вече виждаха най-прочутия фонтан на Боболи — бронзовия Нептун на Столдо Лоренци, стиснал тризъбеца си. Местните неуважително го наричаха Фонтана с вилицата. Това водно съоръжение се смяташе за централната точка на парка.

Сиена спря в края на горичката и погледна нагоре.

— Не виждам хеликоптерчето.

Не го и чуваха, но пък и фонтанът беше доста шумен.