Àä

Когато се приближиха, погледът на Сиена се плъзна по разгърнатия антаблеман — призрачна смесица от сталактити и каменни спирали, които сякаш поглъщаха две полулегнали жени, обградени от щит с вградени в него шест топки — прочутия герб на Медичите.

Лангдън зави наляво, встрани от входа на пещерата, към нещо, което Сиена не бе видяла досега — малка сива врата. Бе потъмняла от времето и изглеждаше напълно незначителна, като врата на склад за инструменти.

Лангдън се хвърли към нея, но вратата нямаше дръжка, а само метална ключалка, и очевидно можеше да се отвори само отвътре.

— По дяволите! — Очите на Лангдън светнаха от тревога, от предишната му надежда не бе останала и следа. — Надявах се…

Изведнъж без предупреждение в стените около тях отекна силното бръмчене на малкия хеликоптер. Сиена вдигна очи и го видя над двореца. Летеше право към тях.

Лангдън очевидно също го видя, защото сграбчи Сиена за ръка и побягна към пещерата. Мушнаха се под сталактитите.

„Подходящ край — помисли тя. — Минахме през портите на ада“.

* Вървете право по пътеката, (ит.) — Б. пр.

** Много благодаря! (ит.) — Б. пр.

28.

На половин километър на изток Вайента спря мотоциклета си. Бе влязла в стария град през Понте але Грацие и след това зави към Поите Векио — прочутия пешеходен мост, свързващ двореца Пити със стария град. Заключи каската си на мотоциклета, мина по моста и се смеси с подранилите туристи.

От реката духаше хладен мартенски вятър, рошеше късата щръкнала коса на Вайента и ѝ напомняше, че Лангдън знае как изглежда. Тя спря на една от многото сергии на моста, купи си бейзболна шапка с надпис AMO FIRENZE* и я нахлупи над лицето си.

Приглади коженото си яке върху пистолета и зае позиция близо до средата на моста — облегна се небрежно на една колона с лице към двореца Пити. Оттук можеше да наблюдава всички пешеходци, прекосяващи Арно и влизащи в сърцето на Флоренция.

„Лангдън се движи пеша — помисли си тя. — Ако намери изход, различен от Порта Романа, този мост е най-логичният му маршрут към стария град“.