Àä

Лангдън много бавно се обърна към стената, пред която свършваше пътеката. На три метра от него, скрита в тъмните сенки, имаше някаква заоблена форма, подобна на голям камък, покрит с черен плат, насред локва вода. Формата бе напълно неподвижна.

А после се раздвижи.

Издължи се, лишената от черти глава се вдигна нагоре.

„Човек в черна бурка“ — осъзна Лангдън.

Традиционното ислямско облекло покриваше цялата кожа, но когато забулената глава се обърна към Лангдън, той видя две тъмни очи, които се взираха напрегнато в него през тясната цепка на дрехата.

Позна ги на мига.

Сиена Брукс изхвърча от скривалището си. Само с една крачка премина в спринт, блъсна Лангдън и го просна на пътеката, след което продължи да тича.

93.

Агент Брюдер стоеше неподвижно насред лагуната. Халогенният лъч на фенерчето му току-що се бе отразил в метал на дъното на цистерната.

Със затаен дъх Брюдер направи предпазлива крачка, като внимаваше да не раздвижва водата. Вече можеше да различи гладкия правоъгълник от титан на дъното.

„Табелата на Зобрист“.

Водата бе толкова бистра, че той почти успяваше да разчете утрешната дата и текста:

НА ТОВА МЯСТО И НА ТОЗИ ДЕН

СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНИ ЗАВИНАГИ.

„Как ли пък не — помисли Брюдер. Увереността му се възвръщаше. — Разполагаме с няколко часа да спрем това“.

Припомни си видеозаписа на Зобрист, бавно насочи фенерчето наляво от табелата и затърси завързаната торба от разтворим найлон. Лъчът освети тъмна вода и обърканият Брюдер напрегна очи.

„Няма никаква торба“.

Премести лъча още наляво, точно към мястото, където беше видял торбата на записа.

Пак нищо.

„Но… тя трябва да е тук!“

Стиснал зъби, Брюдер направи още една предпазлива крачка напред, като бавно осветяваше целия район.

Нямаше никаква торба. Само табелата.

За един изпълнен с надежда миг си помисли, че може би тази заплаха, подобно на толкова други неща днес, е просто илюзия.

„Нима всичко това е било измама?

Нима Зобрист е искал само да ни уплаши?!“

И тогава го видя.

Отляво на табелата, едва различимо на дъното, имаше въже. Приличаше на някакъв умрял червей. В края му имаше малка пластмасова щипка, от която висяха няколко парчета разтворим найлон.

Впери поглед в разпокъсаните останки от прозрачната торба. Те висяха от края на въжето като останките от спукан детски балон.

Истината бавно изпълни съзнанието му.

„Закъснели сме!“

Представи си как торбата се разтваря и разлага… как смъртоносното ѝ съдържание се разнася във водата… и изплува на мехури на повърхността на лагуната.