Погледът ѝ отново се стрелна към жената с бурката, която тичаше бързо и викаше нещо на турски на хората на пътеката. Сински не знаеше турски, но ако се съдеше по паническата реакция на хората, думите на жената явно бяха еквивалент на вика „Пожар!“ в пълен театър.
Вълна на паника премина през тълпата и изведнъж не само забулената жена и Лангдън тичаха към стълбите. Всички се втурнаха към тях.
Сински обърна гръб на приближаващата човешка лавина и закрещя отчаяно нагоре:
— Заключете вратата! Запечатайте цистерната! ВЕДНАГА!
Когато Лангдън взе с пързаляне завоя за стълбите, Сински вече ги беше преполовила и продължаваше нагоре, като крещеше с всички сили да затворят вратите. Сиена Брукс я следваше по петите, но тежката ѝ мокра бурка я забавяше.
Лангдън тичаше след тях, следван от вълната ужасени хора.
— Запечатайте изхода! — отново извика Сински.
Дългите крака на Лангдън вземаха по три стъпала наведнъж и той бързо настигаше Сиена. Горе тежките двойни врати на цистерната започнаха да се затварят.
„Твърде бавно!“
Сиена настигна Сински, сграбчи рамото ѝ и го използва като опора, за да се оттласне и да продължи към изхода. Сински падна на колене, любимият ѝ амулет се удари в цимента и се строши на две.
Лангдън потисна инстинкта да спре и да помогне на падналата жена и профуча покрай нея.
Сиена вече беше съвсем близо, почти на ръка разстояние, но успя да стигне площадката, а вратите не се затваряха достатъчно бързо. Без да забавя крачка, Сиена завъртя стройното си тяло настрани и скочи през тесния отвор.
Беше минала наполовина през вратата, когато бурката ѝ се закачи на дръжката и я спря на самия праг, само на сантиметри от свободата. Докато тя се мъчеше да се освободи, ръката на Лангдън сграбчи края на бурката. Той държеше здраво, опитваше се да я изтегли обратно, но тя се загърчи трескаво — и изведнъж Лангдън се оказа само с мокър плат в ръката.
Вратата се затръшна, като едва не смаза пръстите му. Смачканият плат беше прещипан между вратите и мъжете отвън не можеха да ги затворят плътно.
През тесния процеп Лангдън видя как Сиена Брукс спринтира през оживената улица, голата ѝ глава лъщеше на светлината на лампите. Носеше същия пуловер и джинси, с които бе през целия ден. Лангдън внезапно беше залят от парещото, болезнено чувство, че е предаден.
Чувството продължи само миг. Неочаквана, смазваща тежест притисна Лангдън във вратата.
Човешката лавина го беше настигнала.