Àä

„Сянка — осъзна Лангдън и издиша с облекчение. — Сянката на Брюдер“.

Сянката се беше появила, когато Брюдер бе минал покрай поставен под водата прожектор — точно като сянката на Зобрист от посланието.

— Това е мястото — каза Лангдън. — Близо сте.

Брюдер кимна и внимателно продължи. Лангдън го последва по пътеката. Докато агентът се отдалечаваше все повече и повече, Лангдън се озърна назад към оркестъра, за да провери дали някой не ги е забелязал.

Нищо.

Когато Лангдън отново се обърна към Брюдер, някакъв блясък на отразена светлина в краката му привлече вниманието му.

Той погледна надолу и видя малка червена локвичка.

Кръв.

Странното бе, че бе стъпил в нея.

„Това моя кръв ли е?“

Не чувстваше болка, но въпреки това трескаво започна да се проверява за някаква рана или може би реакция на невидим токсин във въздуха. Докосна носа си, погледна ноктите, провери ушите си.

Озадачен откъде може да е дошла кръвта, Лангдън се огледа и за пореден път се увери, че е сам на пътеката.

Погледна отново локвата и този път забеляза малка струйка, която вървеше по пътеката и се събираше в краката му. Червената течност като че ли идваше някъде отпред и се стичаше по наклона.

„Там има ранен човек“ — помисли Лангдън, хвърли поглед към Брюдер и бързо закрачи по пътеката, следвайки струята. С приближаването към стената тя стана по-широка и течеше по-силно. „Какво е това, за бога?“ Струята вече се беше превърнала в малко поточе. Лангдън се затича, следвайки го чак до стената, където пътеката изведнъж свършваше.

Задънена улица.

В полумрака видя голяма локва, проблясваща в червено, сякаш някой току-що е бил заклан тук.

И докато гледаше как течността капе от пътеката в цистерната, осъзна, че първоначалната му преценка е грешна.

„Това не е кръв“.

Червените светлини в огромната зала, съчетани с червения цвят на пътеката, бяха причина за илюзията и придаваха на бистрите капки червеникавочерен оттенък.

„Това е просто вода“.

Вместо да му донесе облекчение, откритието го изпълни със страх. Лангдън впери поглед в локвата, но вече чуваше плясъка на водата в подпорите… и стъпки.

„Някой е излязъл от водата тук“.

Рязко се завъртя да предупреди Брюдер, но той бе твърде далеч, а музиката беше преминала във фортисимо на духови инструменти и тимпани. Беше оглушителна. Лангдън внезапно усети някакво присъствие до себе си.

„Не съм сам“.