Àä

— Всичко е наред — прошепна той. — Никой не ви видя.

Брюдер се обърна към огромната преобърната глава на Медуза, която бе ярко осветена от червен прожектор. Гледано от тази височина, чудовището изглеждаше още по-огромно.

— Проследете погледа на Медуза през лагуната — прошепна Лангдън. — Зобрист си е падал по символизма и драмата… няма да се изненадам, ако е поставил творението си пред смъртоносните очи на Медуза.

„Големите умове мислят сходно“. Брюдер изпитваше благодарност, че американският професор бе настоял да дойде с него — познанията на Лангдън ги бяха довели почти незабавно до тази затънтена част на цистерната.

Звуците на симфонията „Данте“ продължаваха да отекват в далечината. Брюдер извади водонепроницаемото си фенерче „Товатек“, потопи го и натисна копчето. Яркият халогенен лъч прониза водата и освети пода на цистерната.

„Леко — напомни си Брюдер. — Не раздвижвай водата“.

Без нито дума той тръгна внимателно през лагуната, като газеше бавно и движеше методично фенерчето като някакъв подводен търсач на мини.

Стоящият на пътеката Лангдън започна да усеща тревожно стягане в гърлото. Въпреки влажността си въздухът в цистерната му се струваше застоял и с малко кислород. Докато Брюдер газеше внимателно в лагуната, професорът се опитваше да увери сам себе си, че всичко ще е наред.

„Пристигнахме навреме.

Торбата е непокътната.

Хората на Брюдер могат да се справят с това“.

Но въпреки това беше ужасно нервен. Открай време страдаше от клаустрофобия и знаеше, че ще се чувства неспокойно тук долу при каквито и да било обстоятелства. „Всички тези стотици тонове земя отгоре… поддържани само от рушащи се колони“.

Пропъди тази мисъл от главата си и отново се огледа дали някой не проявява нездрав интерес към тях.

Нищо.

Единствените хора наблизо стояха на други пътеки и гледаха в обратната посока, към оркестъра. Като че ли никой не беше забелязал Брюдер, който бавно вървеше през водата.

Лангдън върна погледа си към водача на екипа от НБР, чието фенерче сияеше призрачно пред него и осветяваше пътя.

Внезапно периферното му зрение забеляза някакво движение отляво — зловеща черна фигура, която се надигна от водата пред Брюдер. Лангдън рязко се завъртя и впери поглед в мрака; почти очакваше да види някакъв левиатан, надигнал се над водната повърхност.

Брюдер беше замрял. Явно също бе забелязал фигурата.

Беше трептяща и черна и се издигаше на десетина метра нагоре по стената. Призрачен силует, почти идентичен с онзи на чумния лечител от видеозаписа на Зобрист.