Читаем Àä полностью

На табелата имаше стрелка с името на една от страховитите горгони, прочутите чудовищни жени.

МЕДУЗА =>

Брюдер прочете надписа и сви рамене.

— И какво?

Сърцето на Лангдън биеше бясно. Той знаеше, че Медуза е не само страшното създание със змии вместо коса, чийто поглед превръща всеки, който я погледне, в камък, но и един от важните подземни духове в древногръцкия пантеон… специфична категория, известна като хтонични чудовища.

В дворец потънал надълбоко влезте…

защото там, в тъмата, хтоничното чудовище очаква…

„Тя сочи пътя“ — осъзна Лангдън и се втурна по пътеката. Брюдер едва смогваше да не изостава, докато Лангдън се движеше на зигзаг в тъмното, следвайки указателните знаци. Накрая се озова на малка наблюдателна площадка недалеч от дясната стена на цистерната.

Пред него се разкриваше невероятна гледка.

От водата се издигаше колосален изваян мраморен блок — главата на Медуза с гърчещи се змии вместо коси. А най-странното бе, че главата беше поставена наопаки.

„Обърната като прокълнатите“ — помисли Лангдън, представяйки си „Карта на Ада“ от Ботичели и грешниците в Злите оврази.

Брюдер стигна задъхан при парапета до Лангдън и зяпна потресено преобърнатата глава на чудовището.

Лангдън подозираше, че главата, която сега служеше за постамент на една от колоните, вероятно е била взета отнякъде и използвана тук като евтин строителен материал. Причината да е обърната несъмнено се дължеше на суеверието, че тази позиция Ще я лиши от злите ѝ сили. Въпреки това Лангдън не можеше да се отърси от връхлетялата го буря от плашещи мисли.

„Дантевият „Ад“. Краят. Центърът на земята. Където гравитацията се обръща. Където горе става долу“.

Настръхнал от лоши предчувствия, Лангдън присви очи през червеникавата мъгла около главата на чудовището. Повечето змии в косата на Медуза се намираха под водата, но очите ѝ бяха над повърхността и бяха обърнати наляво, загледани над лагуната.

Лангдън боязливо се наведе над парапета и завъртя глава, за да проследи погледа на статуята към познатия пуст ъгъл на потъналия дворец.

И го позна моментално.

Това беше мястото.

Кота нула на Зобрист.

92.

Агент Брюдер се наведе, провря се под парапета и скочи в стигащата до гърдите му вода.

Дъното на цистерната беше хлъзгаво, но солидно. Той остана за момент на място, гледаше как концентричните кръгове се отдалечават от тялото му като ударни вълни.

За момент не смееше дори да диша. „Движи се бавно — каза си. — Не вълнувай водата“.

Лангдън стоеше горе на пътеката и се оглеждаше.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Коммунисты
Коммунисты

Роман Луи Арагона «Коммунисты» завершает авторский цикл «Реальный мир». Мы встречаем в «Коммунистах» уже знакомых нам героев Арагона: банкир Виснер из «Базельских колоколов», Арман Барбентан из «Богатых кварталов», Жан-Блез Маркадье из «Пассажиров империала», Орельен из одноименного романа. В «Коммунистах» изображен один из наиболее трагических периодов французской истории (1939–1940). На первом плане Арман Барбентан и его друзья коммунисты, люди, не теряющие присутствия духа ни при каких жизненных потрясениях, не только обличающие старый мир, но и преобразующие его.Роман «Коммунисты» — это роман социалистического реализма, политический роман большого диапазона. Развитие сюжета строго документировано реальными историческими событиями, вплоть до действий отдельных воинских частей. Роман о прошлом, но устремленный в будущее. В «Коммунистах» Арагон подтверждает справедливость своего убеждения в необходимости вторжения художника в жизнь, в необходимости показать судьбу героев как большую общенародную судьбу.За годы, прошедшие с момента издания книги, изменились многие правила русского языка. При оформлении fb2-файла максимально сохранены оригинальные орфография и стиль книги. Исправлены только явные опечатки.

Луи Арагон

Роман, повесть
~А (Алая буква)
~А (Алая буква)

Ему тридцать шесть, он успешный хирург, у него золотые руки, репутация, уважение, свободная личная жизнь и, на первый взгляд, он ничем не связан. Единственный минус — он ненавидит телевидение, журналистов, вообще все, что связано с этой профессией, и избегает публичности. И мало кто знает, что у него есть то, что он стремится скрыть.  Ей двадцать семь, она работает в «Останкино», без пяти минут замужем и она — ведущая популярного ток-шоу. У нее много плюсов: внешность, характер, увлеченность своей профессией. Единственный минус: она костьми ляжет, чтобы он пришёл к ней на передачу. И никто не знает, что причина вовсе не в ее желании строить карьеру — у нее есть тайна, которую может спасти только он.  Это часть 1 книги (выходит к изданию в декабре 2017). Часть 2 (окончание романа) выйдет в январе 2018 года. 

Юлия Ковалькова

Роман, повесть
Судьба. Книга 1
Судьба. Книга 1

Роман «Судьба» Хидыра Дерьяева — популярнейшее произведение туркменской советской литературы. Писатель замыслил широкое эпическое полотно из жизни своего народа, которое должно вобрать в себя множество эпизодов, событий, людских судеб, сложных, трагических, противоречивых, и показать путь трудящихся в революцию. Предлагаемая вниманию читателей книга — лишь зачин, начало будущей эпопеи, но тем не менее это цельное и законченное произведение. Это — первая встреча автора с русским читателем, хотя и Хидыр Дерьяев — старейший туркменский писатель, а книга его — первый роман в туркменской реалистической прозе. «Судьба» — взволнованный рассказ о давних событиях, о дореволюционном ауле, о людях, населяющих его, разных, не похожих друг на друга. Рассказы о судьбах героев романа вырастают в сложное, многоплановое повествование о судьбе целого народа.

Хидыр Дерьяев

Проза / Роман, повесть / Советская классическая проза / Роман