Àä

С треперещ пръст изключи фенерчето и остана за момент в тъмното, като се опитваше да събере мислите си.

А те бързо преминаха в молитва.

„Бог да ни е на помощ!“

— Агент Брюдер, повторете! — извика Сински в радиостанцията, докато слизаше по стълбите, за да хване сигнала по-добре. — Не разбрах!

Топлият вятър духаше покрай нея нагоре към зейналия вход. Екипът от НБР беше пристигнал и членовете му се приготвяха зад сградата, като се опитваха да крият защитните си костюми и чакаха преценката на Брюдер.

— … разкъсана торба… — изпращя гласът на Брюдер по радиостанцията — … и… изтекло.

„Какво?!“ Сински се замоли да е чула погрешно и се втурна надолу.

— Повторете! — нареди тя, докато наближаваше края на стълбището.

Този път гласът на Брюдер прозвуча много по-ясно.

— … повтарям… заразата е разпръсната!

Сински залитна и едва не падна по стълбите. „Как е възможно?!“

— Торбата се е разтворила — рязко каза гласът на Брюдер. — Заразата е във водата!

Студена пот обля доктор Сински, докато вдигаше очи и се опитваше да възприеме разкрилия се пред нея подземен свят. През червеникавата мъгла видя огромна водна шир, от която се издигаха стотици колони. Но най-вече видя хората.

Стотици хора.

Взираше се в нищо неподозиращата тълпа, затворена в подземния смъртен капан на Зобрист. Реагира по инстинкт.

— Агент Брюдер, незабавно елате тук. Започваме веднага да евакуираме хората.

Отговорът на Брюдер дойде моментално.

— Категорично не! Затворете вратите! Никой да не излиза!

Елизабет Сински бе директор на Световната здравна организация и беше свикнала заповедите ѝ да се изпълняват безпрекословно. За миг си помисли, че не е разбрала думите на агента от НБР.

— Доктор Сински! — извика Брюдер през музиката. — Разбрахте ли ме? Затворете проклетите врати!

Повтори нареждането, но това беше ненужно. Сински знаеше, че е прав. Пред лицето на възможна пандемия ограничаването на заразата беше единствената възможност.

Тя машинално посегна и докосна амулета си от лазурит. „Жертвай неколцина, за да спасиш много“. Решително доближи радиостанцията до устните си.

— Разбрано, агент Брюдер. Ще дам заповед за затваряне на вратата.

И тъкмо да обърне гръб на ужасната цистерна и да нареди да запечатат района, забеляза в тълпата внезапна суматоха.

Някаква жена с черна бурка тичаше към нея по пълната с хора пътека, като разблъскваше хората. Забулената фигура като че ли се носеше право към Сински и изхода.

„Гонят я“ — осъзна Сински, когато забеляза тичащия зад нея мъж.

И замръзна. „Това е Лангдън!“