Àä

„Сред мрачни дебри сам се озовах — помисли си Лангдън, спомняйки си зловещото начало на първата песен от шедьовъра на Данте, — че пътя прав загубих в тъмнината“.

Погледна през парапета към водата. Беше дълбока около четири стъпки и изненадващо бистра. Виждаха се плочките по дъното, покрити с фин пласт тиня.

Брюдер хвърли бърз поглед надолу, изсумтя неопределено и отново се огледа.

— Виждате ли нещо, което да прилича на мястото от видеозаписа на Зобрист?

„Какво ли не“ — помисли Лангдън, загледан в отвесните мокри стени до тях. Посочи най-отдалечения ъгъл на залата вдясно, далеч от платформата на оркестъра.

— Предполагам, че е някъде там.

Брюдер кимна.

— И аз мисля така.

Забързаха по пътеката и избраха дясното разклонение, което ги поведе в отдалечените кътчета на потъналия дворец.

Докато вървяха, Лангдън си даде сметка колко лесно може да се скрие човек на това място и да прекара нощта, без никой да го забележи. Зобрист може би бе направил точно това, за да запише видеото си. Разбира се, ако той бе щедрият спонсор на концертите, би могъл просто да помоли да остане известно време сам в цистерната.

„Не че това има някакво значение“.

Брюдер закрачи по-бързо, сякаш подсъзнателно следваше темпото на симфонията, което се засилваше в преливаща серия полутонове.

„Данте и Вергилий се спускат в ада“.

Лангдън напрегнато оглеждаше покритите с мъх стени от дясната им страна, като се мъчеше да ги сравни с видяното на видеозаписа. На всяко следващо разклонение завиваха надясно и се отдалечаваха още повече от тълпата, в посока към най-отдалечения ъгъл на залата. Лангдън погледна назад и остана поразен от разстоянието, което бяха изминали.

Вече почти тичаха, като подминаваха отделни мотаещи се туристи, но когато стигнаха най-дълбоките части на цистерната, вече нямаше никакви посетители.

Бяха сами.

— Всичко ми изглежда еднакво — отчаяно каза Брюдер. — Откъде да започнем?

Лангдън споделяше отчаянието му. Много добре си спомняше видеото, но не виждаше нищо, което да му изглежда познато.

Заразглежда слабо осветените табели по пътеката. На една пишеше, че цистерната може да побере осемдесет хиляди кубически метра вода. Друга посочваше уникална колона, открадната от близка сграда по време на строежа. Трета пък показваше схема на древно изображение, което вече бе заличено — Окото на плачещата кокошка, оплакваща всички роби, загинали при строежа на цистерната.

Табела с една-единствена дума върху нея накара Лангдън да се закове на място.

Брюдер също спря и се обърна.

— Какво има?

Лангдън посочи.