Àä

Усети откъм стълбите топъл полъх — идваше дълбоко от земните недра и излизаше от затворената зала. И донасяше със себе си не само звуците на цигулките, но и характерната миризма на влага и много хора.

И изпълваше Сински с много лоши предчувствия.

Неколцина туристи излязоха, като разговаряха весело. Портиерът пусна следващата група.

Брюдер също понечи да влезе, но портиерът го спря.

— Изчакайте, господине. Цистерната е пълна. След малко ще излязат още посетители и ще влезете и вие.

Брюдер изглеждаше готов да влезе насила, но Сински сложи ръка на рамото му и го спря.

— Изчакайте. Екипът идва, а и не можете да претърсите сам залата. — Посочи таблото до вратата. — Цистерната е огромна.

Информационното табло описваше наистина огромна подземна зала с площ над един хектар, поддържана от цяла гора от 336 мраморни колони.

— Вижте какво изпълняват! — възкликна Лангдън.

Сински се обърна. Лангдън сочеше концертния афиш на стената.

„Господи!“

Директорката на СЗО правилно беше определила стила на музиката, но изпълняваното произведение не беше от Берлиоз, а от друг творец от епохата на романтизма — Франц Лист.

Тази вечер, дълбоко под земята, Държавният симфоничен оркестър на Истанбул изпълняваше едно от най-прочутите произведения на Франц Лист — симфонията „Данте“, вдъхновена от спускането на поета в ада и завръщането му.

— Изпълнява се цяла седмица — каза Лангдън, докато четеше ситно изписания текст. — Безплатни концерти, финансирани от анонимен спонсор.

Сински бе сигурна, че знае кой е анонимният спонсор. Залитането на Бертран Зобрист по драматичното явно беше и безсърдечна практична стратегия. Седмицата на безплатни концерти щеше да прилъже още туристи, повече от обичайното, да влязат в цистерната и да се озоват в заразения район… където да вдишат замърсения въздух, след което да се върнат по домовете си в чужбина.

— Господине? — каза портиерът на Брюдер. — Имаме място за двама.

Брюдер се обърна към Сински.

— Обадете се на местните власти. Каквото и да намерим долу ще ни трябва помощ. Щом хората ми пристигнат, да ми се обадят Ще сляза да видя дали няма да разбера къде може да е оставил онова нещо Зобрист.

— Без дихателна маска? — попита Сински. — Не сме сигурни, че торбата е цяла.

Брюдер се намръщи и вдигна ръка към топлия вятър, който духаше от входа.

— Вижте, ако патогенът е във въздуха, сигурно целият град вече е заразен.

Сински си беше помислила същото, но не искаше да го казва пред Лангдън и Мирсат.