Àä

Преди година прочутият генетик Бертран Зорбист се бе качил на борда на „Mendacium“ и бе помолил за убежище, в което да работи. По това време Ректора си мислеше, че Зорбист възнамерява да разработи някаква тайна медицинска процедура, чийто патент да увеличи и без това голямото му богатство. Консорциумът и преди бе наеман от параноични учени и инженери, които предпочитаха да работят в екстремно усамотение, за да предпазят от кражба безценните си идеи.

Като имаше всичко това предвид, Ректора прие клиента и не се учуди, когато хората от Световната здравна организация започнаха да го издирват. И когато се оказа, че директорът на СЗО доктор Елизабет Сински, както личеше по всичко, е приела за своя лична мисия да открие техния клиент.

Консорциумът винаги се бе изправял срещу мощни врагове.

Както винаги Консорциумът изпълни своята част от споразумението, без да задава въпроси, и отбиваше опитите на Сински да намери клиента през цялото времетраене на договора.

Почти през цялото.

По-малко от седмица преди договорът да изтече Сински някак си успя да открие Зобрист във Флоренция, пренесе се там и започна да го тормози и преследва, докато той не се самоуби. За първи път в кариерата си Ректора не успя да осигури закрилата, която бе обещал, и това го измъчваше… заедно със странните обстоятелства на смъртта на Зобрист.

Какво, по дяволите, криеше Зобрист?

След кончината му Сински бе взела нещо от сейфа на Зобрист и Консорциумът бе въвлечен в битка със Сински във Флоренция и се опитваше да открие много важна ценност…

Каква обаче?

Ректора погледна инстинктивно към лавицата с книги и дебелия том, даден му преди две седмици от Зобрист.

„Божествена комедия“.

Той взе книгата и я занесе на бюрото си. С несигурни пръсти отвори корицата на първата страница и препрочете посвещението.

Скъпи приятелю, благодаря Ви, че ми помогнахте да намеря пътя.

Признателен Ви е и целият свят.

„Първо — помисли си Ректора, — ние с теб не сме приятели“.

Прочете посвещението още три пъти. След това обърна поглед към червения кръг, с който клиентът му бе оградил утрешната дата.

„Признателен ви е и целият свят“?

Извърна се към прозореца и дълго гледа хоризонта.

Замисли се за видеозаписа и чу гласа на посредника Ноултън от телефонното обаждане по-рано. „Мислех, че може би ще искате да го видите, преди да го качим… съдържанието е доста притеснително“.