Àä

— Какъв е въпросът?

— Зобрист пита следното: ако можеш да натиснеш едно копче и да избиеш половината човечество, би ли го направил?

— Разбира се, че не.

— Добре. Но ако ти кажат, че ако не натиснеш това копче веднага, човешката раса ще изчезне през следващите сто години? — Тя млъкна. — Би ли го натиснал тогава? Дори това да означава да убиеш приятели, роднини и вероятно и самия себе си?

— Сиена, не мога да си представя…

— Това е хипотетичен въпрос — каза тя. — Би ли избил половината човечество днес, за да спасиш вида ни от изчезване?

Лангдън бе объркан от мрачната тема, която обсъждаха, и затова беше благодарен, че видя познатия червен флаг на каменната сграда пред тях.

— Виж — каза и посочи. — Стигнахме.

Сиена поклати глава.

— Точно както ти казах. Отрицание.

* Абревиатурата на Световната здравна организация на английски е WHO, както се пише и английската дума за „кой“. — Б. пр.

51.

Каза ди Данте е разположена на Виа Санта Маргерита и лесно се разпознава по голямото знаме, спуснато на каменната фасада над алеята към нея: MUSEO CASA DI DANTE.

Сиена погледна флага малко несигурно.

— Отиваме в къщата на Данте?

— Не точно — отвърна Лангдън. — Данте е живял зад ъгъла. Това е по-скоро… музей на Данте.

Бе влизал тук само веднъж, беше любопитен да види колекцията от произведения на изкуството, която се оказа само репродукции на прочути творби, свързани с Данте, от целия свят, но пък беше интересно да се видят събрани под един покрив.

Изведнъж Сиена се изпълни с надежда.

— Мислиш, че тук е изложен старинен екземпляр на „Божествена комедия“?

Лангдън се засмя.

— Не, но знам, че имат магазин за сувенири, в който се продават огромни плакати с целия текст на Дантевата „Божествена комедия“, напечатана с миниатюрен шрифт.

Тя го изгледа с леко отвращение.

— Е, по-добре е от нищо. Единственият проблем е, че очите ми са отслабнали, така че ти ще трябва да четеш текста.

— E chiusa — извика възрастен мъж, като ги видя да се приближават към вратата. — E il giorno di riposo.

„Почивен ден?“ Лангдън погледна объркано Сиена.

— Днес не е ли… понеделник?

— Флорентинците предпочитат понеделник да е част от уикенда — отвърна тя.

Лангдън простена и изведнъж си спомни необичайния календар на този град. Тъй като доларите на туристите се стичаха най-пълноводно през уикенда, много флорентински търговци бяха преместили християнския ден за почивка от неделя в понеделник, та почитането на традициите да не им се отразява зле на джоба.