Àä

За нещастие, осъзна Лангдън, това изключваше и другата възможност: Книжната борса, една от любимите му флорентински книжарници, където със сигурност щеше да има „Божествена комедия“.

— Някакви други идеи? — попита Сиена.

Лангдън помисли и кимна.

— Зад ъгъла има едно място, където се събират почитатели на Данте. Обзалагам се, че все някой ще носи книга, която ще можем да вземем назаем.

— Вероятно и то е затворено — предупреди го Сиена. — Почти всичко в този град почива в понеделник.

— На това място не биха си и помислили да направят нещо подобно — отвърна с усмивка Лангдън. — Църква е.

На петдесет метра зад тях, скрит в тълпата, човекът с кожния обрив и златната обица се бе облегнал на една стена и се възползваше от възможността да си поеме дъх. Дишането му не се подобряваше и му бе почти невъзможно да не обръща внимание на обрива на лицето си: особено чувствителна бе стана кожата около очите. Той свали дизайнерските очила и внимателно потърка с ръкав орбитите около очите си, като се опитваше да не разрани кожата. Когато си сложи очилата, видя, че Лангдън и Сиена тръгват пак. Събра сили Да ги последва, като дишаше възможно най-внимателно.

Няколко пресечки зад Лангдън и Сиена, в Залата на Петстотинте, агент Брюдер спря над потрошеното тяло на много добре познатата му жена с щръкналата коса. Клекна и взе пистолета ѝ, като внимателно извади пълнителя, преди да го предаде на хората си.

Бременната музейна работничка Марта Алварес стоеше встрани. Току-що бе разказала накратко изключително интересната история за това какво се бе случило с Робърт Лангдън след предната вечер — включително информацията, която Брюдер все още се опитваше са асимилира.

Лангдън твърдеше, че има амнезия.

Брюдер извади телефона си и набра. От другата страна на линията се позвъни три пъти, преди шефът му да вдигне.

— Да? Докладвай.

Брюдер заговори бавно, за да е сигурен, че всяка дума е правилно разбрана.

— Все още се опитваме да намерим Лангдън и момичето, но имаме интересно развитие. Ако е вярно… това променя всичко.

Ректора се опита да се изправи лице в лице с кризата.

Никога в кариерата си не бе предавал клиент и не бе развалял споразумение и със сигурност нямаше намерение да започва да го прави сега. Но в същото време подозираше, че може да се е оплел в сценарий, чиято цел се отклонява от това, което си бе представял.