Àä

— Църквата е зад ъгъла — каза Лангдън, изпълнен с надежда, че някой от туристите вътре ще може да им помогне. Знаеше, че шансовете им да намерят добър самарянин са по-добри, след като Сиена си бе взела перуката и бе върнала сакото на Лангдън и двамата си бяха каквито и преди. Бяха се преобразили от рокер и скинхед… в колежански преподавател и спретната млада жена.

Лангдън с облекчение се върна в старата си кожа.

Докато влизаха в една дори още по-тясна уличка — Виа дел Престо, — Лангдън огледа вратите. Входът към църквата бе труден за намиране, защото самата сграда бе много малка, семпла и притисната между две постройки. Човек можеше да я подмине, без дори да я забележи. Странно, но тази църква се откриваше по-лесно с ушите, отколкото с очите.

Една от особеностите на Санта Маргерита деи Черки беше, че в нея често се правеха концерти, а когато нямаше такива събития, вътре се пускаха записи от тези концерти, за да могат посетителите да се наслаждават на музика по всяко време.

Както и предполагаше, Лангдън чу тих запис на музика. Звуците се усилваха с приближаването им към почти незабележимия вход. Единствената индикация, че това наистина е правилното място, беше малката табела — пълна противоположност на яркото знаме пред Каза ди Данте, — която скромно съобщаваше, че това е Църквата на Данте и Беатриче.

Лангдън и Сиена влязоха в хладния полумрак. Интериорът беше строг и семпъл; всичко изглеждаше по-малко, отколкото си го спомняше Лангдън. Имаше само неколцина туристи, които седяха тихо на пейките и слушаха музика или разглеждаха любопитната колекция.

С изключение на олтара с Мадоната, дело на Нери ди Бичи почти всички оригинални произведения на изкуството бяха заменени със съвременни експонати, които представяха двете знаменитости — Данте и Беатриче, причината повечето посетители да търсят малкия параклис. На по-голямата част от картините бе нарисуван Данте с изпълнен с копнеж поглед по време на прочутата му първа среща с Беатриче, когато поетът — според собствения му разказ — моментално се влюбил. Творбите имаха много различно качество и повечето от тях според вкуса на Лангдън си бяха жив кич и местото им изобщо не бе тук. На една картина от този вид шапката на Данте изглеждаше така, сякаш я е откраднал от Дядо Коледа. Въпреки това повтарящият се образ на поета с нега в очите, взрян в своята муза Беатриче, не оставяше никакво съмнение, че това е църквата на мъчителната любов — невъзможната, несподелената, непостижимата.