Àä

— Не, но като дете четях много. Заинтересувах се от науката за човешкия мозък, защото имах някои… медицински проблеми.

Лангдън ѝ хвърли пълен с любопитство поглед с надеждата да продължи да разказва.

— Мозъкът ми… — каза тихо Сиена — се развиваше различно от на повечето деца и ми създаваше някои… проблеми. Доста време се опитвах да разбера какво ми е и тогава научих много за науката за мозъка. — Погледна Лангдън в очите. — И да, плешивата ми глава има връзка с медицинските ми проблеми.

Лангдън извърна поглед, беше му неудобно да попита.

— Не се тревожи — каза тя. — Научила съм се да живея с това.

Докато вървяха в студените сенки на алеята, Лангдън се замисли за всичко, което току-що бе научил за Зобрист и неговата притесняваща философска позиция.

Непрекъснато го измъчваше един и същ въпрос.

— Тези войници — започна той, — които се опитваха да ни убият… Кои са те? Нищо не разбирам. Ако Зобрист е разпространил потенциална силна зараза, не би ли било редно всички да бъдем от една и съща страна и да се опитваме да я спрем?

— Не е задължително. Зобрист може и да е парий в медицинската общност, но вероятно има легион верни последователи, хора, които са съгласни, че малко подкастряне е необходимото зло, което ще спаси планетата. Доколкото знаем, тези войници се опитват да направят така, че идеята на Зобрист да се реализира.

Лична армия на Зобрист от негови последователи? Лангдън обмисли и тази възможност. Трябваше да признае, че историята е пълна с фанатици и последователи на култове, които са се самоубивали заради всякакви откачени идеи — вярата, че лидерът им е месия, че от другата страна на Луната ги чака космически кораб, че Страшният съд е неизбежен. Спекулациите с контрола над населението поне се основаваше на наука, но въпреки това нещо в тези войници не му се струваше редно.

— Просто не мога да повярвам, че група обучени бойци биха се съгласили да избиват невинни хора… като в същото време се страхуват, че могат самите те да се разболеят и да умрат.

Сиена го изгледа озадачено.

— Робърт, какво мислиш, че правят бойците на война? Убиват невинни хора и рискуват собствения си живот. Всичко е възможно, когато хората вярват в някаква кауза.

— Кауза? Да пуснат смъртоносна епидемия?

Сиена се обърна към него, кафявите ѝ очи бяха изключително проницателни.

— Робърт, каузата не е пускането на смъртоносна болест… а спасяването на света. — Млъкна. — Един пасаж от есето на Зобрист предизвика широка дискусия. Става въпрос за подчертано хипотетичен въпрос. Бих искала да му отговориш.