Àä

— Агатусия… би трябвало да означава „добра саможертва“?

— Почти. Всъщност означава „саможертва в името на общото добро“. — Тя млъкна. — Или „благородно самоубийство“.

Лангдън бе чувал този термин — веднъж във връзка с банкрутирал баща, който се самоубил, за да може семейството му да вземе застраховката му „Живот“; и втори път при разказ за разкаял се сериен убиец, който сложил край на живота си от страх, че няма да може да контролира импулса си да убива.

Но най-смразяващият пример, за който се сети, бе от роман от 1967 г. — „Бягството на Логан“, в който се разказва за футуристично общество, в което всеки с радост се съгласява да се самоубие на двайсет и една — като така напълно се наслади на младостта си, без да позволява пренаселеността или старостта да изчерпят ресурсите на планетата. Ако си спомняше правилно, във филмовата версия на „Бягството на Логан“ тази възраст бе увеличена на трийсет, без съмнение в опит филмът да се направи по-поносим за най-масовата публика, която е между осемнайсет и двайсет и пет години.

— Та есето на Зорбист… — каза Лангдън. — Не съм сигурен, че разбирам заглавието. „Кой има нужда от агатусия?“ Да не би да е искал да е саркастичен? Кой има нужда от благородно самоубийство… всички ние!

— Всъщност не. Заглавието е игра на думи.

Лангдън поклати глава, не виждаше играта на думи.

— Кой има нужда от самоубийство — СЗО*, Световната здравна организация. Това е есе, което Зобрист пише срещу директорката на СЗО доктор Елизабет Сински, която е на този пост откакто свят светува и според Зобрист не приема сериозно контрола над пренаселеността. Статията му казва, че СЗО ще е по-добре, ако доктор Сински се самоубие.

— Много състрадателен тип.

— Това са недостатъците да си гений, предполагам. Често изключителните умове, които могат да се фокусират повече от всички останали, го правят за сметка на емоционалната си зрялост.

Лангдън си представи статиите, които бе видял за младата Сиена, детето чудо с коефициент на интелигентност 208 и невероятна интелектуална ефективност. Зачуди се дали като говори за Зобрист на някакво ниво няма предвид себе си; и колко дълго още ще пази тайната си.

Право пред тях забеляза това, което търсеха. Пресякоха Виа деи Леони и той поведе Сиена към кръстовището с една изключително тясна уличка — по-скоро алея. На табелата над тях пишеше: „Виа Данте Алигиери“

— Изглежда, знаеш доста за човешкия мозък — каза Лангдън. — Това ли е специализацията ти в медицинската академия?