Àä

— Виж, Робърт, не казвам, че Зобрист е прав, че болест, която би изтребила половината свят, е отговорът на пренаселеността. Нито че трябва да спрем да лекуваме болните. Просто казвам, че пътят, по който вървим в момента, може много лесно да ни отведе към унищожение. Населението на земята расте експоненциално в система от ограничено пространство и ограничени ресурси. Краят може да дойде много рязко. Няма постепенно да ни свърши бензинът… ще е по-скоро като падане от скала.

Лангдън въздъхна.

— Като стана въпрос — добави тя и посочи със сериозно изражение вдясно и нагоре, — сигурна съм, че Зобрист е скочил оттам.

Лангдън вдигна очи и видя, че минават покрай строгата каменна фасада на музея Барджело. Зад него се издигаше кулата на абатството. Той се взря във върха на кулата и се зачуди защо Зобрист е решил да скочи. Надяваше се от все сърце да не е защото е извършил нещо ужасно и не е искал да стане свидетел на последствията.

— Критиците на Зобрист — каза Сиена — обичат да отбелязват парадокса, че много от генните технологии, които той е разработил, всъщност удължават живота.

— Което само задълбочава проблема с пренаселеността.

— Точно така. Зобрист веднъж заявява публично, че му се иска да върне духа обратно в бутилката и да изтрие част от приноса си към човешкото дълголетие. Предполагам, че това има идеологически смисъл. Колкото по-дълго живеем, толкова повече ресурси пилеем, за да се грижим за възрастните и болните.

Лангдън кимна.

— Четох, че в САЩ шейсет процента от разходите за здравеопазване отиват за пациенти в последните шест месеца от живота им.

— Истина е. Мозъкът ни казва: това е лудост. Но сърцето нашепва: нека да запазим баба жива колкото може по-дълго.

Лангдън кимна.

— Това е конфликтът между Аполон и Дионсий — прочута дилема в митологията. Вековната битка между разума и сърцето, които рядко искат едно и също.

Лангдън бе чул, че тази митологическа алюзия сега се използва в срещите на Анонимните алкохолици да се опише алкохолик който се взира в пълна чаша. С разума си разбира, че това ще му навреди, но сърцето му копнее за насладата, която може да му донесе. Посланието очевидно е: не се чувствайте самотни, дори боговете са изживявали този конфликт.

— Кой има нужда от агатусия? — прошепна внезапно Сиена.

— Моля?…

Сиена го погледна.

— Най-после си спомних заглавието на есето на Зобрист. Казваше се: „Кой има нужда от агатусия“.

Лангдън никога не бе чувал думата агатусия, но се опита да познае значението ѝ, като се опря на древногръцките думи agathos и thusia.