Àä

— Много сладко, но повярвай ми, напълно реално е. Отрицанието е важна част от механизмите на човека за справяне с живота. Без него ще се събуждаме ужасени всяка сутрин заради множеството начини, по които можем да умрем. Но вместо това нашият мозък блокира екзистенциалните страхове, като се фокусира само върху стреса, с който можем да се справим — като да отидем на работа навреме или да си платим данъците. Ако имаме по-големи екзистенциални страхове, бързо ги отмахваме и се съсредоточаваме върху простите задачи и ежедневните ни тривиалности.

Лангдън си спомни едно скорошно интернет проучване на студенти от университет от Бръшляновата лига, което показваше, че дори най-интелигентните потребители показват инстинктивна тенденция към отрицание. Според изследването след като кликнат върху статия с депресираща новина за топенето на арктическия лед или изчезването на някой животински вид, почти всички студенти бързо излизат от тази страница и се насочват към нещо тривиално, за да прочистят мозъка си от страха; сред любимите им избори са спортните новини, клипчета със смешни котки и клюки за знаменитости.

— В древната митология — започна Лангдън — героят в отрицание е ултимативното проявление на надменност и горделивост. Най-горделивите хора вярват, че са имунизирани срещу опасностите в света. Данте очевидно е бил съгласен с това, след като е обругал горделивостта като най-черен от всички седем смъртни гряха… и е наказал горделивците да гният в последния кръг на ада.

Сиена се замисли са миг, след това каза:

— Статията на Зобрист обвиняваше много от световните лидери, че са в последен стадий на отрицанието… че са си заровили главите в пясъка. Особено много критикуваше Световната здравна организация.

— Обзалагам се, че това е минало добре.

— Те реагираха, като го приравниха към религиозните фанатици, които обикалят с плакати по улиците и повтарят: „Краят е близо“.

— На Харвард Скуеър има няколко такива.

— Да, и ние не им обръщаме внимание, понеже никой от нас не може да си представи това да се случи. Но повярвай ми, просто защото човешкият ум не може да си представи нещо… не означава, че то не може да се случи.

— Говориш почти като почитателка на Зобрист.

— Аз съм почитателка на истината — отвърна тя агресивно, — та дори тя да е болезнена за приемане.

Лангдън се умълча и отново се почувства странно изолиран от Сиена; опитваше се да проумее странната ѝ комбинация от страст и дистанцираност.

Сиена го погледна, лицето ѝ бе омекнало.