Àä

— Всъщност съм виждал този часовник в интернет — каза Лангдън.

— Да. Негов е и предизвика доста вълнения. Най-голямата съпротива срещу Зобрист обаче дойде, когато той заяви, че постиженията му в генното инженерство биха били много по-полезни за човечеството, ако се използват не за да се лекуват болести, а за да се създават.

— Какво!?

— Да, той твърдеше, че неговите технологии би трябвало да се използват, за да се ограничи ръстът на населението, като се създаде хибрид от щамове на зарази, който модерната медицина да не е в състояние да лекува.

Лангдън усети как го обзема ужас, в съзнанието му се появиха образи на странни хибридни „дизайнерски вируси“, които стават неудържими.

— Само за няколко години Зобрист се превърна от мишена на медицинската общност в напълно остракизиран неин член. Беше анатемосан. — Тя млъкна и по лицето ѝ премина сянка на съчувствие. — Нищо чудно, че превъртя и се самоуби. Дори е още по-тъжно, тъй като тезата му вероятно е правилна.

Лангдън за малко да падне от изненада.

— Извинявай, ти мислиш, че е прав!?

Сиена сви рамене.

— Робърт, ако разсъждаваме от чисто научна гледна точка — само логика, никакви чувства, — мога да ти кажа без съмнение, че без някаква драстична промяна краят на нашия вид наближава. И то бързо. Няма да е огън, сяра, апокалипсис или ядрена война… а ще е пълен срив в резултат на пренаселеността на планетата. С математиката не може да се спори.

Лангдън изтръпна.

— Учила съм достатъчно биология — продължи тя — и е напълно нормално за един вид да изчезне просто защото е пренаселил средата си. Представи си колония от повърхностни водорасли, които живеят в малко езеро в гората и се радват на идеалния хранителен баланс там. Без контрол те се възпроизвеждат толкова бързо, че скоро покриват цялата повърхност на езерото, закриват слънцето и така ограничават нарастването на хранителните вещества в езерото. След като изконсумират всичко възможно в средата си, те бързо ще умрат и ще изчезнат без следа. — Тя му се усмихна тъжно. — Подобна съдба може лесно да сполети и човечеството. И то много по-скоро и по-бързо, отколкото си представяме.

— Но… това изглежда невъзможно.

— Не е невъзможно, Робърт, а просто немислимо. Човешкият ум има примитивни защитни механизми за егото и те неутрализират всяка реалност, която създава прекалено много стрес, с който не можем да се справим. Нарича се отрицание.

— Чувал съм за отрицанието — пошегува се той безгрижно, — но не мисля, че съществува.

Сиена се намръщи с досада.