От дългата до раменете перука главата бе започнала да го сърби и макар да се чувстваше малко глуповато в тази дегизировка, трябваше да признае, че импровизираният стайлинг на Сиена се оказа ефектен. Никой не им обръщаше внимание, дори и полицаите, които току-що бяха притичали покрай тях на път за Палацо Векио.
Сиена вървеше мълчаливо до него и Лангдън ѝ хвърляше от време на време по някой поглед, за да се увери, че е добре. Изглеждаше така, сякаш се бе пренесла в мислите си на километри оттук, вероятно се опитваше да приеме факта, че току-що бе убила жената, която ги преследваше.
— Давам една лира за мислите ти — поде той с надеждата да отвлече съзнанието ѝ от мъртвата жена, лежаща на пода на палата.
Сиена се изтръгна от дълбокия си размисъл.
— Мислех си за Зобрист — бавно каза тя. — Опитвах се да си спомня нещо друго за него.
— И?
Тя сви рамене.
— Повечето неща, които знам, ги научих от противоречивите есета, които написа преди няколко години. Те наистина ми се запечатаха в мозъка. А сред медицинската общност се разпространиха като епидемия. — Тя премигна. — Извинявай, изразих се неподходящо.
Лангдън мрачно се засмя.
— Продължавай.
— В най-общи линии есетата му заявяваха, че човешката раса е на прага на изчезването си и ако не се случи някое катастрофално събитие, което рязко да намали ръста на световното население, видът ни няма да оцелее и сто години.
Лангдън се обърна и се взря в нея.
— Само един век?
— Много жестока теза. Предсказаната от него времева рамка е значително по-малка от предишни предвиждания, но бе подкрепена с някои много убедителни научни данни. Създаде си доста врагове, като заяви, че всички лекари би трябвало да спрат да практикуват медицина, защото увеличаването на продължителността на човешкия живот само влошава проблема с пренаселеността.
Лангдън вече разбираше защо статиите му са се разпространили така бързо сред медицинското съсловие.
— Не беше изненадващо, че Зобрист бе незабавно атакуван от всички страни — продължи Сиена, — политици, духовенство, Световната здравна организация. Всички те му се присмиваха и го наричаха луд пророк, който просто се опитва да създаде паника. Бяха особено обидени от твърдението му, че ако днешната младеж реши да се възпроизведе, ще създаде потомци, които ще станат свидетели на края на човешката раса. Зобрист илюстрираше тезата си с „Часовника на Страшния съд“, който показва, че ако целият живот на човечеството се свие до един час, в момента се намираме в последните си секунди.