Àä

„На застарял няма да ми е трудно да се направя. Но на рокер — не съм сигурен“.

Преди Лангдън да започне да спори с нея, Сиена дръпна резето на малката врата и я отвори. Наведе се и излезе на оживената калдъръмена улица. Лангдън я последва почти на четири крака и се измъкна на дневна светлина.

Ако не се брояха няколкото стреснати погледа при появата на странната двойка от малката врата в основата на Палацо Векио, никой им обърна внимание. Само след секунди Лангдън и Сиена вече се отдалечаваха на изток и бяха погълнати от тълпата.

Като попипваше кървящия си обрив, мъжът с дизайнерските очила се промушваше през множеството на безопасна дистанция зад Робърт Лангдън и Сиена Брукс. Въпреки хитрата дегизировка той ги забеляза, когато излизаха на Виа дела Нина, и веднага ги позна.

Следи ги само няколко пресечки, а после изведнъж остана без дъх и почувства остра болка в гърдите. Чувстваше се все едно някой го е ударил с юмрук в слънчевия сплит.

Стисна зъби, събра всичките си сили, съсредоточи се отново върху Лангдън и Сиена и продължи да ги следва по улиците на Флоренция.

50.

Утринното слънце вече бе изгряло и хвърляше дълги сенки по тесните улички на стара Флоренция. Търговците бяха започнали да отварят металните решетки, които пазеха магазините и баровете им, във въздуха се носеше силен аромат на сутрешно еспресо и прясно изпечени кроасани. Въпреки острия глад Лангдън не спираше да върви. „Трябва да намеря маската… и да видя какво е скрито на задната ѝ част“.

Докато водеше Сиена на север по тясната Виа деи Леони, Лангдън с мъка свикваше с гледката на плешивата ѝ глава. Радикално променената ѝ външност му напомни, че той почти не я познава. Движеха се към Пиаца дел Дуомо — площада, на който бе намерен мъртъв Игнацио Бузони, след като се бе обадил за последен път по телефона.

„Робърт — бе успял да каже Игнацио, едва дишайки. — Това, което търсиш, е скрито на сигурно място. Вратите са отворени за теб, но трябва да побързаш. Рай двайсет и пет.

Божия благословия“.

„Рай двайсет и пет“, повтори си наум Лангдън, все още озадачен, че Игнацио Бузони си е спомнил достатъчно добре текста на Данте, за да цитира на прима виста точно определена песен.

Нещо в тази песен очевидно означаваше много за Бузони. Каквото и да бе то, Лангдън бе сигурен, че ще го разбере веднага щом успее да се докопа до книгата, което можеше без проблем да направи на много места по пътя.