Стъпките и крясъците сякаш идваха вече от всички посоки. Лангдън знаеше, че времето им е кратко. Дръпна завесата и двамата със Сиена пристъпиха на малката площадка.
Без да кажат и дума, тръгнаха надолу по каменното стълбище. Стълбите в прохода бяха плашещо стръмни и на няколко пъти сменяха посоката си на тесни площадки. Колкото по-надолу слизаха, толкова по-тесен ставаше проходът. Точно когато на Лангдън започна да му се струва, че стените се събират, за да го смачкат, стигнаха нивото на улицата.
В подножието на стълбището имаше малка каменна стая и макар вратата ѝ да бе една от най-малките на света, те се зарадваха да я видят. Беше не повече от метър и двайсет висока, от дебело дърво с метални нитове и тежко резе, което не позволяваше на никой да влезе.
— Чувам звуците на улицата зад вратата — прошепна Сиена, която все още бе потресена. — Какво има от другата страна?
— Виа дела Нина — отвърна Лангдън и си представи тълпата на пешеходната улица. — Но може би и полиция.
— Няма да ни познаят. Ще търсят руса жена и тъмнокос мъж.
Лангдън я погледна странно.
— Точно като нас…
Сиена поклати глава и по лицето ѝ премина меланхолична решителност.
— Не исках да ме виждаш така, но за съжаление точно така изглеждам. — Вдигна рязко ръка и хвана един рус кичур. След това дръпна и цялата ѝ коса се свлече с едно движение.
Лангдън трепна, стресна се от факта, че Сиена носи перука, както и от промяната във външността ѝ. Сиена Брукс беше абсолютно плешива, голият ѝ скалп бе гладък и блед като на болен от рак пациент на химиотерапия. „И на всичкото отгоре е болна?“
— Знам — каза тя. — Дълга история. А сега се наведи. — И вдигна перуката с ясното намерение да я сложи на главата на Лангдън.
„Ама тя сериозно ли?“ Лангдън неохотно се наведе и Сиена му нахлупи русата прическа на главата. Перуката едва му стана, но тя я нагласи така, че да не си личи много, че му малка. След това отстъпи и го огледа. Не беше много доволна, така че свали вратовръзката му и я надяна на челото му, след това я стегна като бандана и пристегна перуката на главата му.
След това се захвана със собствения си външен вид. Нави крачолите на панталоните си и си смъкна чорапите на глезените. Когато се изправи, устните ѝ бяха разтегнати в подигравателна усмивка. Хубавата Сиена Брукс се бе преобразила в пънкар скинхед. Трансформацията на някогашната шекспирова актриса бе поразителна.
— Помни — каза тя, — деветдесет процента от разпознаването идва от езика на тялото, затова когато се движиш, се движи като застарял рокер.