Àä

Лангдън усети как устата му пресъхна, но успя да се усмихне любезно на жената.

— Добро… утро. Как сте?

Тя се засмя и се хвана за корема.

— Изтощена. Малката Каталина рита цяла нощ. — Жената огледа залата, изглеждаше озадачена. — Il Duomino не спомена, че ще идвате днес. Предполагам, че сте заедно?

Il Duomino? Лангдън нямаше представа за какво му говори.

Жената очевидно забеляза объркването му и се засмя окуражително.

— Няма нищо, всички във Флоренция го наричат с прякора му. Той няма нищо против. — Тя пак се огледа. — Той ли ви пусна?

— Той ни пусна — каза Сиена, която се приближи до тях. — Но имаше среща за закуска. Каза, че няма да имате нищо против да поогледаме. — И ѝ подаде ръка. — Аз съм Сиена, сестрата на Робърт.

Жената се здрависа малко прекалено официално.

— Аз съм Марта Алварес. Ама че сте късметлийка: да имате професор за личен гид.

— Да — отвърна Сиена с мила усмивка. — Много е умен!

Настъпи неловко мълчание. Жената оглеждаше Сиена. После каза:

— Странно. Не виждам никаква прилика между вас. Може би само в ръста.

Лангдън предусети предстоящата катастрофа. Сега или никога.

— Марта — почна с надеждата, че е чул правилно името ѝ. — Извинявай, че те притеснявам, но… ами… Предполагам, че се досещаш защо съм тук.

— Всъщност не — отвърна тя и присви очи. — И животът ми да зависи от това, не бих могла да си представя защо сте тук.

Пулсът на Лангдън се учести и в последвалата неловка тишина той осъзна, че рискът му е на път да завърши с пълен неуспех. Но изведнъж Марта се усмихна широко и се засмя.

— Шегувам се, професоре! Разбира се, че се досещам защо сте се върнали. Честно казано, не знам защо я намирате за толкова невероятна, но след като с il Duomino снощи прекарахте цял час там горе, сигурно сте дошли, за да покажете и на сестра си?

— Точно така… — успя да каже той. — Много искам да я покажа на Сиена… стига да не е неудобно.

Марта вдигна поглед към балкона на втория етаж и сви рамене.

— Няма проблем. Тъкмо съм тръгнала натам.

Лангдън погледна към балкона на втория етаж в дъното на залата. „Бил съм там снощи?“ Нищо не помнеше. Знаеше, че балконът е на една и съща височина с думите cerca trova и че също така е вход към музея на палата, който посещаваше винаги, когато идваше тук.

Марта тъкмо се канеше да ги поведе през залата, но изведнъж спря, сякаш си бе променила решението.

— Всъщност, професоре, сигурен ли сте, че не бихте искали да покажете на прекрасната си сестра нещо не чак толкова мрачно?

Лангдън нямаше представа как да отговори.