Àä

Тръгнаха един до друг към внушителната фреска и Лангдън вдигна очи, за да попие цялото ѝ великолепие. Най-после бяха тук. Единственият проблем бе, че Лангдън не беше сигурен защо са дошли. Постоя мълчаливо известно време, взирайки се в детайлите на шедьовъра на Вазари.

„Ако се проваля… ни чака смърт“.

Зад тях проскърца врата и чистачът с електрическата подочистачка надникна от прага. Сиена му махна приятелски и той ги погледа за миг, после затвори вратата.

— Нямаме много време, Робърт — каза тя. — Трябва да мислиш. Тази картина напомня ли ти нещо? Някакви спомени, каквито и да са?

Лангдън огледа хаотичната бойна сцена.

„Истината се вижда единствено през очите на смъртта“.

Лангдън си бе мислил, че на стенописа вероятно има труп, чиито мъртви очи гледат с празен поглед към някоя подсказка в самата картина… или може би нанякъде другаде в залата. За нещастие имаше десетки трупове и никой от тях не бе забележителен по някакъв начин, ничии мъртви очи не бяха насочени в някаква специална посока.

„Истината се вижда единствено през очите на смъртта?“

Опита се да си представи свързващите линии между труповете и се зачуди каква ли форма ще се появи, но не стигна до нищо.

Главата му пулсираше, докато той трескаво се ровеше в дълбините на паметта си. Някъде там гласът на среброкосата жена не спираше да му нашепва: „Търси и ще намериш“.

„Какво да намеря?“ — искаше да извика Лангдън.

Затвори очи и бавно издиша. Опита да се освободи от всичките си мисли с надеждата да се свърже с инстинктите си.

„Варвари.

Вазари.

Cerca trova.

Истината се вижда единствено през очите на смъртта“.

Инстинктът му подсказваше, че е на правилното място. И макар още да не беше сигурен защо, чувстваше, че само секунди го делят от мига, в който ще разбере какво е дошъл да търси.

Агент Брюдер се взираше с празен поглед в червените кадифени панталони и туниката във витрината пред себе си и ругаеше под нос. Екипът му бе претърсил цялата галерия, но от Лангдън и Сиена Брукс нямаше и следа.

„Специални служби! — помисли той гневно. — Откога някакъв си професор е в състояние да им се изплъзне? Къде са отишли, по дяволите?“

— Всички изходи са затворени — повтори един от неговите хора.

— Единствената възможност е още да са в парка.

Брюдер обаче имаше неприятното усещане, че Лангдън и Сиена Брукс са намерили изход.

— Пуснете пак хеликоптера — нареди той. — И местните власти да разширят обсега на претърсване извън стените.

Хората му се втурнаха да изпълняват задачата, а Брюдер се обади на шефа си: