Àä

Сега, когато всичко започваше да се разплита, Ректора тихо псуваше доверения човек, който бе предложил този клиент на Консорциума.

— Никакви усилия и лесни пари — беше го уверил той. — Човекът е великолепен, звезда в своята област и абсурдно богат. Просто има нужда да изчезне за година или две. Иска да спечели малко време, за да работи по важен проект.

Ректора се бе съгласил, без много да се замисли. Дългосрочните релокации винаги се оказваха лесни пари, а и той вярваше на инстинктите на своя доверен човек.

Както и очакваше, работата наистина донесе бърза печалба.

До миналата седмица.

Сега, след хаоса, предизвикан от този човек, Ректора крачеше в кръг около бутилката уиски и броеше дните до мига, когато задълженията му към този клиент щяха да приключат.

Телефонът иззвъня. Търсеше го Ноултън, един от най-добрите му посредници. Обаждаше се от долния етаж.

— Да — каза Ректора.

— Сър — започна Ноултън и в гласа му се прокрадна безпокойство. — Не ми е приятно, че ви притеснявам, но както може би знаете, имаме задачата да пуснем видеоматериал на медиите утре.

— Да — отвърна Ректора. — Готов ли е?

— Готов е, но си мислех, че може би ще искате да го видите, преди да го качим.

Ректора помълча, озадачен от думите му.

— Някъде във видеото споменава ли се за нас? Или пък името ни да е компрометирано в него по някакъв начин?

— Не, сър, но съдържанието е доста притеснително. Клиентът се появява на екрана и казва…

— Спри — нареди му Ректора, ужасен, че старши посредник може да си позволи да предложи такова безпардонно нарушение на протокола. — Съдържанието няма никакво значение. Каквото и да се казва в него, видеото така или иначе е щяло да бъде пуснато с нас или без нас. Клиентът би могъл да го разпространи електронно, но е наел нас. Платил ни е. Доверил ни се е.

— Да, сър.

— Не ти се плаща, за да бъдеш филмов критик — сгълча го Ректора. — Плаща ти се, за да удържаш обещанията си. Свърши си работата.

Вайента продължаваше да чака на Понте Векио. Очите ѝ сканираха стотиците лица на моста. Внимаваше и бе сигурна, че Лангдън все още не е минал покрай нея, но хеликоптерчето не се чуваше — вероятно повече не бе необходимо за издирване.

Брюдер сигурно бе заловил Лангдън.

Тя неохотно се замисли за неприятната перспектива да бъде разследвана от Консорциума. Или да ѝ се случи нещо още по-лошо.