XIV колония

— Радвам се, че сте добре след преживяното — каза им той. — Оценяваме високо съдействието ви, но повече не ни е необходимо вашето участие. От този момент нататък ще работим със свои сили по проблема.

— Шефката ми знае ли за това? — попита Малоун.

— Не мога да ви кажа. Имам указания да ви осигуря незабавно транспорт до посочена от вас дестинация.

— А ако откажем? — попита Малоун.

— Боя се, че нямате избор. Имам два изтребителя, заредени и готови за път. В съседното помещение сме ви приготвили летателни костюми.

Обстановката определено се беше променила.

За момент Малоун се подвоуми дали да не каже на офицера за изчезналите руски ядрени бомби и за бившия съветски шпионин, живеещ в Канада, както и за факта, че може би Александър Зорин в този момент пътуваше натам. Пък и за онези предполагаеми военни в дачата, които бяха убили Вадим Белченко.

Но нещо му подсказваше, че тези хора знаят всичко.

* * *

Малоун усети с цялото си тяло силата на ускорението, когато руският Сухой се изстреля в нощното небе. Липсваше му това усещане, липсваше му времето, когато редовно бе управлявал подобни машини. Да бъде пилот на изтребител беше мечтата на живота му, но колеги на покойния му баща от Военноморския флот му бяха повлияли да запише право. Оттам се бе озовал във Военната прокуратура. Беше си бе създал име на амбициозен и работлив юрист и не след дълго го бяха изтеглили в Министерството на правосъдието и в отряд „Магелан“. А сега работеше като книжар или наемник, или нещо друго — и той не знаеше точно какво.

Помисли се за Касиопея — тя едва ли се чувстваше добре на задната седалка на другия изтребител, излетял веднага след тях. Касиопея мразеше височините. Руснаците определено нямаха търпение да ги изритат и ето че те вече летяха обратно за Европа.

— Чуваме ли се? — попита той в микрофона си.

— Аз те чувам — отвърна Касиопея.

— Всичко наред ли е?

— Ти как мислиш?

— Поспи малко. Като наближим, ще те събудя.

Бяха се договорили руснаците да ги откарат направо до военновъздушната база близо до имението на Касиопея. Оттам щяха да се обадят на Стефани. Той искаше да направи това още преди да бяха тръгнали от Сибир, но никой не го допусна до телефон, а сега със сигурност нямаше да му разрешат да използва съобщителните им канали за разговор със земята. Затова докладът му щеше да изчака няколко часа.

Реплики между пилотите и земята прозвучаха в ушите му. За щастие, Касиопея разбираше всичко.

— Открили са приятеля ти — каза тя.

На датски. Умно момиче. Той се надяваше никой от слушащите по линията да не разбира какво си казват. Освен това се досети и кого има предвид. Зорин.

— Пътува на запад с чартърен полет. Самолетът му е наблизо. Пилотите получиха указания да го прехванат.

Изтребителят зави на юг. Бордното табло пред него оживя. Всички надписи бяха на кирилица и макар да се досещаше за какво бяха повечето уреди, някои превключватели си оставаха загадка. Изтребителят беше с две седалки, една зад друга, всяка изолирана в своя прозрачна капсула. Все още се издигаха нагоре, до онова ничие пространство, което така добре познаваше. През плексигласовия купол се виждаха ярки съзвездия.

Самолетът влезе в широк завой. Другият изтребител го последва в плътна формация на шест хиляди метра над земята. Миниатюрни ледени кристалчета образуваха ефирна дантела по ръбовете на пилотската кабина. Малоун погледна уредите, показващи налягането в кабината и притока на кислород в маската му. Извън прозрачната капсула въздухът беше толкова рядък, че не ставаше за дишане. Двамата пилоти не бяха особено разговорчиви. През последните минути почти не бяха продумали помежду си; до ушите му достигаше само бял шум от статично електричество.

Котън се опита да подреди мислите си. Дали някои от тези ядрени бомби все още се намираха скрити някъде по света след повече от двайсет години? И дали Зорин не бе успял да намери една от тях? Белченко определено мислеше така. А какво ли търсеха онези военни в дачата? Бяха дошли, за да убият Белченко ли? Може би дори и Зорин? За съжаление, старият архивар бе умрял, преди да му каже достатъчно за плана на Зорин.

Само нещо за „мат в два хода“ и „нулевата поправка“. Каквото и да означаваше това.

Кондензатът от маската овлажняваше бузите му. В устата си усещаше вкус на метал, до носа му достигаше мирис на загрята пластмаса от електронните уреди. След смъртта на Белченко единствено Зорин беше в състояние да го отведе до целта. Бившият кагебист изглеждаше озлобен. Но дали това бе достатъчно, за да предприеме нещо мащабно с ядреното устройство? Умното решение би било да го следва и да разбере. В слушалките си чу разговор.

— Целта е Зорин, намира се право напред — обясни Касиопея, отново на датски. — Но проблемът е, че приближаваме монголската граница. Искат самолетът му да бъде свален, преди да я е пресякъл.