XIV колония

За разлика от останалите ми романи този разглежда един по-неотдавнашен исторически период — Студената война. За мен беше вълнуващо преживяване да науча някои от тайните й, които тепърва започват да излизат на бял свят.

В апогея си КГБ е наброявало 700 000 служители, разпръснати в над двайсет управления. Както ЦРУ, така и АНС са създадени като пряк отговор на неговото присъствие. Агенти на КГБ са се представяли за дипломати, репортери, бизнесмени, университетски професори, дори за обикновени граждани, като са инфилтрирали всичко, което им се изпречи. За тях е нямало нищо свято. По едно време дори акордьорът на пианото в резиденцията на губернатора на Ню Йорк е бил заподозрян, че работи за КГБ.

В посочените по-горе мемоари Станислав Лунев прави коментар, който Стефани Нел оценява като толкова мъдър, че през цялата си кариера не го забравя (Глава 11).

Един добър съвет.

Колкото плашещ, толкова и поучителен.

Добрият шпионин е приятел с всички, а не призрак, дебнещ в ъгъла.

Благодарности

Искрени благодарности на Джон Сарджън, директор на „Макмилън“, на Сали Ричардсън, директор на „Сейнт Мартинс“, и на моя издател Андрю Мартин. Искам да благодаря и на Хектор Дежан в отдел „Реклама“, на Джеф Доудс и всички в „Маркетинг и продажби“, особено на Пол Хокман; на Джен Ендърлин, която отговаря за книгите с меки корици, на Дейвид Ротстейн, който направи корицата, на Стивън Саймън за отличното вътрешно оформление на книгата и на Мери Бет Рош и на хората в „Аудио книги“.

Както винаги, поклон пред Саймън Липскар за още една добре свършена работа.

И на редактора ми, Кели Рагланд, благодаря ти.

Трябва да спомена и Мерил Мос и страхотния й екип (особено Деб Зипф и Джери Ан Гелър); Джесика Джонс и Естер Гарвър, които продължават да се трудят в „Стив Бери Ентърпрайзис“; полковник Бари Кинг за помощта му за военните машини; Хейдън Браян, който ме разведе из епископалната църква „Сейнт Джон“; и Дъг Скофилд, който ми каза за „мат в два хода“.

Благодаря на съпругата ми Елизабет, която е страхотна.

През 2013 г. Елизабет и аз организирахме круиз по река Дунав с фенове. Не знаехме какво да очакваме на някакво корабче с група непознати за осем дни. Но преживяването беше чудесно и завърши с двайсет нови приятели. По време на круиза, когато спирахме в различните градове, всички следвахме Елизабет, която носеше оранжево гребло. Скоро започнахме да я наричаме Мама Патица, а ние бяхме патетата. След круиза гостувахме на почти всички нови приятели. Някои от героите в тази история дори бяха кръстени на тях. За онези, които съм пропуснал, не се тревожете, вашето време ще дойде.

Затова тази книга е посветена на Патиците.

Чиито горди членове сме Елизабет и аз.